Пневматология

Свещеното Писание е написано под въздействието, силата, откровението на Св. Дух и Неговата благодат, както казва св. Йоан Златоуст: „Благодатта на Господа Иисуса буди со всеми вами“. Привеждането на човечеството към покаяние идва от Св. Дух, както Иисус Христос говори, че не е дошъл да призове праведниците, а грешниците към покаяние. 

Целият изтръпвам, казва св. Григорий Богослов, когато си представям богатството от наименования... Дух Божи, Дух Христов, Ум Христов... Дух на синополагането... Той е Дух, Който възсъздава в кръщението и възкресението... Дух, Който духа, дето иска... Дух на просветения живот, или по-точно, самата светлина и самият живот.

Основата на пневматологията започва от книгата на Боговидеца Мойсей. В неговата книга се описва сътворението на невидимия и видимия свят, който Бог е измоделирал чрез Своето „Творческо Слово“  Иисус Христос, чрез Когото всичко е станало и силата на Св. Дух. „...Това е Духът, Който в началото "се носеше над водата" и Който образува вселената, Който съгради творението и от Когото произлиза всичко живо, Който е действал чрез пророците и Който е слязъл върху Христос. Това е Духът, Който е дошъл върху апостолите във вид на огнени езици. Това е Духът, към Когото се устремил Давид, казвайки: "Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене". За Него Гавриил казва на Девата: "Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени". С Този Дух Петър изговори онези блажени слова: "Ти си Христос, Синът на Живия Бог". С Този Дух е положен Камъкът на Църквата. Това е Духът, Утешителят, при теб изпратен, за да те направи дете на Бога.“

Във времето Светата Православна Църква на вселенските събори се е преборила с най-големите ереси на духоборството  срещу Св. Дух. В спора с  крайните ариани относно Св. Дух, св. Василий изгражда своя главен аргумент върху анализа на доксологиите, използвани в църквите. Трактатът на св. Василий „За Дух Свети“ е написан по този повод, в огъня и разгара на отчаяна борба с ересите, и е адресиран до конкретна историческа ситуация. В съвременен аспект тази борба продължава и до днес под друга форма и с други методи. Най-страшната хула, е хулата против Светия Дух: "Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости на човеците; и ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но ако някой каже против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят."

На празника Петдесетница слизат благодатните дарове на Дух Свети и от обикновен празник, това събитие се превръща в историческо – рождения ден на Светата Църква. Слизането на Духа е върховно откровение. Веднъж и завинаги, в „страшното и необяснимо тайнство“ на Петдесетница, Духът Утешител влиза в света, където до сега не е присъствал по начин, по който оттук насетне започва да живее и пребивава. Цялото библейско, догматическо и нравствено богословие включва персонификация в полза на Св. Дух и Св. Троица. Архимандрит Серафим (Алексиев) говори за смисълът на богословската наука, че не е в откриването на нови истини, а в систематизирането на откритите ни от Бога истини и в усвояването им от нас: "Не бива да мислим, че догматиката прилича на всяка друга наука. В другите науки може да се откриват нови истини, а в догматиката това не може да става. Тук всички истини са ни вече открити от нашия Спасител — Бога: Казах ви всичко, що съм чул от Отца Си,  говори Господ на учениците Си. Трябва да отбележим, продължава Серафим (Алексиев), че Господ е казал тези думи на учениците Си преди те да получат благодатта, т.е. когато още не напълно са разбирали учението на Христа. Затова на Тайната вечеря Спасителят им е казал: Имам още много да ви говоря; ала сега не можете го понесе. А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина... Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил. Когато върху апостолите е слязла благодатта на Светия Дух, тогава  всички открити им от Христа истини са станали за тях разбираеми.  Светия Дух ги е обогатил с божественото ведение на Неговата благодат.

Св. Тайнства в Църквата, Св. Причастие, ръковъзлагането, литургията и целия църковен живот се осъществяват чрез силата и единството на Св. Троица. Както казва прот. Георги Флорофски в своята книга „Библия, Църква, Предание“, че центъра на единството е Господ Иисус Христос, а силата която осъществява и извършва това единство е Св. Дух. Християните са едно само в Христос, като родени отново в Него, „вкоренени и утвърдени в Него“ /Кол.2:7/, като такива, които от един Дух са „кръстени в едно тяло“. Църквата е не само общност от хора, които вярват в Христос, вървят след Него и изпълняват заповедите Му. Тя е общност от тези, които пребъдват и живеят в Него и в които Той Сам пребъдва и живее чрез Духа. Християните са отделени, „родени отново“ и претворени, дава им се не само нов начин на живот, а по-скоро нов първоизточник: новият живот в Господа чрез Духа. Християнската общност, казва още Г. Флорофски, е светотайнска общност: communio in sacris, “единство в светите дарове“, т.е. в Св. Дух или дори communio sanctorum. А тайнствата не са само знаци на изповяданата вяра, а действени знаци на спасяващата благодат в които нашето човешко съществуване се въздига до Божествения живот чрез Духа – Подателя на благодатта. Как можем да се въздигнем до този Божествен живот, при положение, че всички са грешници. Възможно ли е християнина да бъде свет? Да бъде свят, означава да участва в Божествения живот, защото светостта идва от Светия. Светостта е достъпна за отделните хора само в общността, или по-точно в „общението на Св. Дух“. Човекът може да бъде „свят“ само в общението. Това общение е Църквата, Царството Божие което идва, защото Св. Дух е Царството. Но „идването“ на Духа зависи от „заминаването“ на Сина. „Друг Утешител“ слиза, за да свидетелства за Сина, за да открие Неговата слава и да запечата Неговата победа. Наистина в Св. Дух, Сам прославеният Господ се връща при Своето стадо, за да бъде винаги с тях... Петдесетница е тайнственото посвещаване, огненото кръщение на Църквата, което се извършва от Господа: защото Той кръщава „с Дух Свети и с огън“ /Лука 3:16; Мат.3:3/. Той изпраща Св. Дух от Отца като залог в нашите сърца. Делото на Духа във вярващия е именно тяхното единение в Христа, тяхното кръщение в едно тяло, тялото Христово. Както казва св. Атанасий: даде ни се да пием от Духа, ние пием  Христос. Църквата е единство на благодатния живот. Изворът на това единство се крие в тайнството на Господната вечеря /Мт.26:26-29; Мк.14:2-25; Лк.22:14-20; 1-во Кор.11:23-29/ и в тайнството на Петдесетница, която продължава постоянно в Църквата чрез апостолското приемство. Църквата като цялост има свой личностен център единствено в Христос, тя не е въплъщение на Св. Дух, нито е само общност на Духа, а е именно тяло на Христос, въплътения Господ.  И в съзнанието на св. Ириней, постоянното запазване и предаване на вярата се осъществява и ръководи от трайното присъствие на Св. Дух в Църквата. В своя трактат „За Дух Свети“ 66 и 71, св. Василий казва, че има много „ненаписани тайнства на Църквата“, които не са споменати в Писанието, но имат голям авторитет и значение. Те са необходими за запазването на правата вяра. Всъщност, „преданието“, на което св. Василий се позовава, е литургическата практика на Църквата. Най-вече в своя трактат св. Василий набляга на важността от кръщелното изповядване на вярата, което включва официално признаване на вярата в Света Троица, Отец, Син и Свети Дух. Това е „предание“, което било предадено на новопокръстените „в тайна“ и съхранявано „в мълчание“. Духът се дава в тайнствата на Църквата. Под ръководството на Духа в Църквата се тълкува и разбира Свещеното Писание и неговото истинско разбиране. Пергамския митрополит Йоан Зизилус казва, че Светият Дух създава личности, създава общение. Неговото мнение относно пневматологията е, че трябва да я поставим в основата на христологията. Така освен, че Христос е на първо място, след Него идва общността, която Го следва, защото Христос е Личност, Която съдържа всички нас в Себе Си. Така Църквата става една общност, която има своята идентичност в Христос, защото е толкова свързана с Него, че не може да се говори за нея, отделено от Христос. Ние православните – смята митр. Йоан Зизилус,   говорим за светостта на Църквата и твърдим, че тя е неотменима от природата й, че е белег на самото църковно битие.  Светостта си Църквата черпи от Светата Литургия, където всеки път чуваме: „Един е свят, един Господ Иисус Христос”. Светиите, на които се дават светините, са членовете на общността. Членовете на общността са грешни, но въпреки това са наречени „святи” и като имат съзнание, че не са святи, отговарят и казват: „Един е свят”. Проф. йером. д-р Атанасий Йевтич по време на симпозиума на богословските факултети в Чаков през септември 1988 г. изнася лекция в която отбелязва, че Духът не се въплъщава, нито Отец Който не прави нищо друго освен да благоволи. Защото Той е изворът на всеки Божи дар. Както се казва в приамвонната молитва „Отче на светлините...”, „от Тебе, Отче на светлините” означава, че това е ролята на Отец. Той благоволи да стане Въплъщението и да дойде Духът и Синът е, Който се въплъщава. Духът не се въплъщава, което означава, че не е подвластен на последиците от влизането в историята, която съдържа в себе си падението и смъртта. Това е нещо много важно, което ние православните постоянно забравяме. При Възкресението, което е освобождаване на Сина от смъртта, Синът приемайки плът, приема и смъртта като част от историята и е разпнат, и страда на Кръста, и умря, но се освобождава. Той не е умъртвен, не е победен от смъртта, но я преодолява с Възкресението. Мнозина забравят, че Възкресението на Христос става чрез Светия Дух. Вместо това се е наложила идеята, че Божествената природа на Христо побеждава смъртта. Това не е правилно  от библейска гледна точка, защото имаме ясни свидетелства, че Отец чрез Духа възкресява Сина. Според светоотеческата гледна точка, природите на Христос не действат самостоятелно. Такива са били идеите на папа Лъв Първи, който ги е изложил на Четвъртия Вселенски събор с т.нар. „«η αντίδοση των ιδιωμάτων των φύσεων», но св. Кирил Александрийски настоявал повече на ипостасното единство. Светия Дух има важна роля в христологията, като подкрепя Христос в пустинята, когато Той отива там да пости. Подкрепя Го и в Гетсимания, където предстои Христос да вземе Своето решение. Синът не прави тези неща Сам, не взема решенията Си Сам. Духът Го съпътства във всичко това и виждаме, че Неговата роля е голяма. Ролята да се отвори историята към есхатологията, към последните времена, освобождаването на историята от пределите на тварността. Затова Духът се свързва с обожението. Когато се преминават границите на тварното и на смъртта, тогава Духът е Този, който присъства и играе  основна роля, казва проф. йером. д-р Атанасий Йевтич. Духът не се обвързва с историята, тоест не води Христос към подчиняване на историята, но е причина за освобождаването Му от нейните връзки.   Православието, следователно, открива Църквата най-конкретно и най-реално в Евхаристията.  Открива я едновременно в Христа и в Светия Дух. Църквата е тайна Христова, “το μυστήριον του Χριστου”, но е също и духовна тайна, тайна на Св. Дух - “κοινωνία του Αγίου Πνεύματος”, и на действието на Св. Дух в света, на Неговата благодат. И едната и другата се реализират, осъществяват, конкретизират в Евхаристията. Евхаристията е тайнство на Въплъщението, смъртта и Възкресението Христови, но в същата степен е и тайнство на Петдесетница. И макар христологията да е отправна точка, все пак предусловие и conditio sine qua non е пневматологията. Следователно христологията е предусловена от пневматологията и така Евхаристията се схваща в пълнота като литургично събрание. В Евхаристията Църквата Христова бива  асимилирана христоцентрично и пневматологично като общност, която чрез Светия Дух се преобразява в есхатологична такава, за да преобрази света и човечеството. Това се отразява и върху останалите аспекти и измерения на Църквата, върху нейната институция и мисия. Дух Свети е “конституирящ елемент” на Църквата и на Евхаристията. Освен това, трябва да кажем че Дух Свети коондиционира, обуславя битието не само на Църквата като такава, но и на Христос като Въплътен Богочовек.

Духовият, пентакосталният характер на Църквата по време на Евхаристията, се осъществява в нейната епиклектична, пълна зависимост от Духа Свети. Без Него тя би била лутаща се през историята общност, подобно на израилтяните в пустиянята. Посредством Евхаристията като духовно, пентакостално събитие, като Петдесетница, която постоянно се осъществява, както би се изразил св. Иоан Златоуст, тя е реално присъстващата днес Петдесетница, а Църквата вече е в Обетованата земя. Чрез силата на Светия Дух Църквата е общност, която следва Христос. Св. Григорий Богослов казва, че тя същевременно е и есхатологичният народ Божи, който не само следва Христос, но е събран вече в Него и около Него – “събор на Бога между боговете”. “Където е Дух Свети, там е Църквата, където е Църквата, там е и Дух Свети”, както е казал още св. Ириней Лионски. Изпращането на Духа Свети на всяка Евхаристия се подновява чрез Неговото епиклектично призоваване и слизане. Светият Дух ни насочва, оприсъствява Христос и прави от хляба и виното – от евхаристийните Дарове – Тяло и Кръв Христови. 

Само със Светия Дух даровете на Църквата могат да станат αναφορά – принос на Бога Отца, т.е. да станат Тяло и Кръв Христови, и свещениците могат да действат само в църковната, духовната общност, отразявайки, изразявайки,

проявявайки едното единствено свещенство и служение Христово.

По този начин Дух Свети е душа на Църквата и Той е Този, Който прави Църквата да е Църква. За това Неговата роля в Евхаристията е толкова важна. От една страна в анамнезата на историческата Църква, той реактивира историческия Христос, Неговото дело на спасението и самото тяло на спасението – Църквата. От друга страна, в епиклезата, Той оприсъствява Царството и ни прави негови причастници hic et nunc. Той прави вече реално онова царство, което Христос ни е завещал и прави нашата общност есхатологичната общност на Духа Свети.  Действието на Духа Свети в Евхаристията е това, което прави Евхаристията – Евхаристия. Така Църквата приема благодатта на Господа Иисуса Христа и любовта на Бог Отец и кинонията на Духа Свети. Това значи, че Църквата е тук в най-тясно общение със Св. Троица, което е и целта на целокупното домостроителство на спасението и на есхатологията. За Божия мир и благодатта на Светия Дух беседва   св. Серафим Саровски с Н. А. Мотовилов, за целта на християнския живот. Н. А. Мотовилов го пита по какъв начин може да разбере, че се намира в благодатта на Св. Дух, а отец Серафим отговара така: „Това, ваше Боголюбие, е много просто, затова и Господ казва: "За имащите разум всичко е просто." Цялата ни беда се състои в това, че ние самите нямаме този Божествен разум, който не се превъзнася, не се гордее, защото не е от този свят. 

В сферата на християнското изкуство има много примери за Св. Дух в иконописта. Например: традиционната икона на св. Петдесетница /"Слизане на Св. Дух"/ винаги се изобразяват дванадесетте Апостоли, седящи в горницата в Сион. В иконите действието се случва традиционно в някакво здание, а тук това действие е изобразено не вътре, а на фона на зданието. С това се показва, че значението на събитието, което става на определено място и в определено време, не се ограничава с даденото място и с определения момент във времето. Значимастта на Св. Дух присъства не само в християнското изкуство, но във всички сфера на православния живот, химнологията и т.н.

Архимандрит Юстин /Попович/ смята, че без Светия Дух духът на човека се разпада и разсипва чрез греха на безброй смърти, безброй несъщества и лъжесъщества. Защото и тук са в сила всеистинните слова на Спасителя: "който не събира с Мене, той разпилява" /Лк. 11:23/, той разсипва душата си, разсипва съвестта си, разсипва волята си, разсипва цялото свое същество.

Библиография: 

http://www.pravoslavie.bg/

Флорофски Г. „Библия, Църква, предание“. „Православен калейдоскоп“ С. 2003 г.

http://www.dveri.bg/