Нищо и Никой

 Някъде никой и нищо

Колко е хубаво някъде да си никой. 

Да слушаш непознатата реч от нищо и никой. 

Бълбукащо шепнещи фрази и речи, 

а после да кажеш: Благодаря, 

че съм някъде никой и нищо, 

и не знам понеже съм някой. 

Бохем, приключенец, странстващ поет, 

някъде някой, нищо и никой. 

Откриваш света, откриваш речта, 

откриват  те тебе, завиват те с поглед 

когато небрежно заспиваш на някоя пейка. 

А някак е неизбежно да те попитат:

 „Хей! Откъде си?”. 

А ти безметежно да се замислиш

 отвръщайки „Знам ли. 

Аз просто съм някъде никой,

 нищо и никой”. 

Безгрижно създаваш хора, улици, сгради, 

площади и даваш ...и даваш, 

раздаваш от своята свобода – младост.

Заравяш иманета в душите на минувачите. 

Бездушните правиш на цветни дъги, 

а те молят те „Кради, открадни си от моя излишък, 

защото аз вече не съм предишния”.  

А ти знаеш, че нищо и никой си, 

но с радост подреждаш философските схеми, 

наместваш неволно човешки системи 

и къпеш  душите в песни безтелесни. 

Окъпваш ги с вечните песни! 

Кръщаваш ги в музикалните звуци, 

благославяйки с „Весела нощ!”. 

Защото си някъде никой, нищо и някой, 

но нужен на всеки во веки!

Братислава 02. 10. 2010 г.