Написано от Св. Григорий Палама
Въпрос
първи
Като чух от някои хора, че и монашестващите трябва да търсят външната
мъдрост, тъй като без нея не можем да се избавим от незнание и лъжливи мнения,
и даже достигнал външно безстрастие, човек не постига съвършенство и святост,
ако не натрупа познания отвсякъде, особено от елинската наука; [и още чух], че
тази наука подобно на откровението на апостолите и пророците също е дар Божи,
от нея в душата възниква познание за съществуващото, тя изостря познавателната
способност като висша сила на душата и избавя душата от всяко зло, тъй като
всяка страст израства и се укоренява също поради незнанието; [и още чух], че
науката води човека дори към познание на Бога, тъй като Бог бива познаван не
иначе, освен чрез Неговото творение – и като чух това, аз наистина не повярвах
напълно, защото моят неголям опит в монашеския живот ми е доказал точно
обратното, но пък не можах да възразя, защото те говорят някак много възвишено:
”Ние не любопитстваме просто за тайните на природата, измерваме небесния
кръг, изследваме порядъка на движение на светилата, техните захождания,
възхождания и разминавания, изследваме произтичащите от това последствия за да
се гордеем с това – не, но тъй като законите на естеството са заключени в
божествения, първоначален и творящ ум, образите на тези закони ги има в нашата
душа, ние се стремим да ги опознаем, за да можем чрез методите на
разграничение, умозаключение и анализ да се избавим от печата на невежеството и
по този начин както приживе, тъй и след смъртта си да запазим в себе си подобието
на Твореца”. Тъй като аз
тогава се побоях, че няма да мога да отговоря правилно и замълчах пред тях,
сега моля тебе, отче, да ме научиш на думи, с които се защитава истината, за да
бъдем готови, както казва апостола, да дадем сметка за нашата надежда
(1 Пет. 3:15).
Отговор
първи
1. Брат! „Добре е с благодат да се укрепява сърцето”, според апостола
(Евр. 13:9), но как да изразим с думи Благото, което е по-високо от думите?Тъй че, остава ни
само да благодарим на Бога за това, че Той ни дава благодат, която и наум не е
идвала на хората, които в своята велика мъдрост си въобразяват, че знаят
всичко. Дори да не можеш сега да им възразиш, макар да знаеш, че не са намерили
истината, не бива да се разстройваш: ти си убеден на дело и във всичко винаги
ще бъдеш твърд и непоколебим, носейки в себе си непоклатимото утвърждение на
истината, а уповаващите се на словесните доказателства, обезателно ще бъдат
опровергани, макар и не веднага от твоите доводи, защото „всяка дума се
оборва с друга дума”, а това значи, че и тази друга дума също се
оборва от друга и е невъзможно да бъде изобретена дума, която да победи
окончателно и да не претърпи поражение, което последователите на елините и
онези, които те считат за мъдреци са доказали постоянно опровергавайки се един
друг с по-силни наглед доказателства постоянно опровергаващи се едно друго.
2. Отговаряйки така на хората, занимаващи се с това цял живот,
придобиващи знание с помощта на външна ученост и възхваляващи я извънмерно, ти,
мисля, достойно и уместно ще им дадеш да разберат, че „така вие, мили мои,
придобивате по-малко знание, отколкото незнание”, защото както търсачите
на човешка слава, вършещи всичко заради нея, получават по-скоро безславие отколкото
слава, тъй като не можеш на всички да угодиш, така и търсещите знания от
външните мъдреци по техните собствени думи пожънват по-скоро
незнание отколкото знание. Научните мнения се отличават едно от друго и едно
друго се изключват и на всяко [мнение] се намират повече противни, отколкото
съгласни [мнения]. Не е ли прекалено безразсъдно да се надяваме, че в някое от
тях ще се случи да са разгадани законите на творящия ум? „Кой е познал ума
Господен?” казва апостолът (Рим. 11:34). Но ако тези закони не могат да
бъдат опознати, то и техните образи в душата също не могат да бъдат постигнати
от външната мъдрост, и чрез нейното лъжезнание ще бъде улавяно познанието на
божествения образ в човешката душа. Обладаващата такава мъдрост душа не само
няма да се уподоби чрез нея на абсолютната истина, но даже няма да се приближи
до простата истина. Високоумните напразно се хвалят със своето знание. Нека
чуят апостол Павел, който нарича плътската външна мъдрост и възгордяващото
знание плътски ум (1 Кор. 1:12; Кол. 2:18; 1 Кор. 8:1). Нима плътската мъдрост
може да даде на душата богоподобие? „Гледайте, братя, какви сте вие,
призваните: не мнозина сте мъдри по плът, не мнозина силни, не мнозина
благородни” (1 Кор. 1:26) Както плътските сила и благородство не усилват и
не облагородяват душата, така и плътската мъдрост не може да направи разума
мъдър. И истинското начало на мъдростта е „да познаеш мъдростта”
(Притч. 1:7) да се научиш да разделяш и предпочиташ пред земната и безплодна
мъдрост на змията многополезната, небесна, духовна мъдрост, идваща от Бога и
водеща към Бога, правеща богоподобни онези, които я придобиват.
3. Впрочем, ако както и самите те казват, в нас има образи на законите
на творящия ум, кое е онова, което напълно е изкривило тези образи? Не грехът
ли и незнанието на това, което трябва да знаем или пренебрегването му? Защо не
ги забелязваме, без да бъдем научени, ако те са запечатани в нас? Не затова ли,
защото страстната част на душата е възраснала в злото, извратила ги е, смутила
е прозорливостта на душата и я е отвела далеч от красотата на нейния
първообраз? Но тогава желаейки да опазим богоподобието и да придобием знание за
истината, трябва повече от всичко да се погрижим да скъсаме с греха, да
изпълняваме на дело закона на заповедите, да се придържаме о всички добродетели
и чрез молитва и истинно съзерцание да възхождаме към Бога. Защото дори да изучиш
естествената философия от Адама до край без чистота, ти ще бъдеш не с по-малък,
но и с по-голям успех глупак вместо мъдрец. И обратно, даже без философията,
очиствайки и избавяйки душата от лошите привички и учения, ти ще придобиеш
победилата света Божия мъдрост и във веселие навеки ще се приобщиш към Единия
Премъдър Бог (Рим. 1:26-27). Нека твоето учение бъде изучаване на вярата, а не
знание за величието и движението на небето, небесните тела и всичко, което от
тях произхожда. Не знания за земята и скритите в нея метали и скъпоценни камъни
и за това какво се случва във въздуха от голямото изпарение. Да се отдават
всички сили и старания за познаване на подобни неща е елинска ерес. Не случайно
всички стоици като цел на съзерцанието считат познанията, които се придобиват
посредством науката.
4. И ето сега, казваш ти, някои хора считайки за маловажна стоящата
пред християните цел и обещаните нам неизказани блага в бъдещия век са
разменили богопознанието срещу светската мъдрост и искат да я въведат в събранието
на философстващите в Христа. На практика те обявяват за нечист и несъвършен
всеки, който не е изучил науките. Значи всички трябва усърдно да се заемат с
изучаване на елинските науки и да презрат евангелските заповеди, та нали
посредством тях не можеш да се избавиш, от незнанието на това, което тези хора
наричат науки. Предлагат с насмешка да се отдръпнем от този, който е казал: «Бъдете
съвършени» и «които сме съвършени в Христа», а също и «проповядваме
между съвършените», та нали той е
съвсем неизкусен в светските науки. Не от тяхното незнание имах пред вид да се
избавим, когато назовах чистотата спасителна, защото има невинно незнание и
позорно знание, но не от това незнание имах пред вид да се избавим, а от
незнанието на Бога и божественото учение, тъй като това се осъжда от нашите
богослови. И като подобриш целия свой обичай съгласно с техните наставления, ти
ще се изпълниш с божествена мъдрост, ще станеш истински Божий образ и подобие,
достигайки съвършено посвещение чрез едничкото спазване на евангелските
заповеди, както ясно е казал тълкувателят на църковната иерархия Дионисий в
книгата за нея: „Божественото Писание учи, че уподобяването на Бога и
единението с Него се достига само с любов към достопоклоняемите заповеди и
тяхното свято изпълнение”. Ако това не е
така и човек може да намери и познае своето богоподобие с помощта на външните
науки, които преустройвали човека към по-добро и изгонвали от душата мрака на
незнанието, то елинските мъдреци ще се окажат по-богоподобни и по-добри
боговидци от живелите преди Закона отци и след Закона пророци, повечето от
които били призвани към божествено достойнство от самия им най-прост живот.
Нима Иоан, венецът на пророците не преживял в пустинята от най-млада възраст до
края на живота си? А нима не трябва да се подражава на него като на образец,
доколкото стигат силите на всеки, който се отделя от света? Безспорно! Но къде
в пустинята можем да намерим тази суетна, а по думите на онези хора, спасителна
философия? Къде са дебелите книги, къде са хората цял живот усърдно занимаващи
се с тях и скланящи другите към това? А от друга страна, къде в тези книги са
правилата на отшелническия девствен живот, къде са разказите за борбите и
подвизите, които биха подбуждали читателите към подражание?
5. Но дори да оставим този „най-голям между родените от жени”
(вж. Мат. 11:11; Лк. 7:28), който се издигнал на такава висота, без изобщо да
се занимава с тази „водеща към Бога ученост”, защото той дори не е чел
Свещените книги, ако дори, както казах, го оставим за момент, защо
Съществуващият преди всички векове, Явилият се след Иоан и дошъл в света, за да
свидетелства за истината, да обнови Божия образ в човека и да го възведе към
небесния първообраз, защо Той не е посочил път за възход чрез прийомите и
методите на външната философия?
Защо Той не казал: „Ако искаш да бъдеш съвършен, заеми се с външна
философия, постарай се да овладееш науките, натрупай знания за съществуващото”,
а казал: „продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на
небето; па дойди и върви след Мене” (Мат. 19:21)? Защо Той не ни е
разяснил какво са аналогиите, фигурите на речта, количеството, постоянните
приближавания и отдалечавания на планетите и не разрешил загадките на
природата, за да изгони от душите ни мрака на незнанието? При това за ученици
призовал рибари и неграмотни и прости селяни, не мъдреци, а целта била „да
посрами външните мъдреци” (срв. 1 Кор. 1:27), както говори Павел. Защо Той
посрамява онези, които както някои казват, идват при Него? Защо даже „мъдростта
им превърнал в безумие” (1 Кор. 1:20)? Защо „благоволи да спаси
вярващите с безумството на проповедта” (1 Кор. 1:21)? Не затова ли, защото
„светът със своята мъдрост не позна Бога” (1 Кор. 1:21)? Защо
учените, за които разказваш, когато Словото Божие дошло в плът, ставайки за нас
„Божия премъдрост” (1 Кор. 1:24), когато изгряла
Светлината, „която просветява всеки човек, идващ на света” (Иоан 1:9),
когато според върховния апостол, „развидели се деня и зорница изгря в
сърцата ни” (2 Пет. 1:19), в сърцата на вярващите, защо и самите те
(учените) още се нуждаят от ръкотворна светлина, от науката на външните
философи, която да ги води към богопознание, а другите, решили в мълчание и
чрез овладяване на помислите да очистят себе си, и чрез непрестанна молитва да
се прилепят към Бога, те увещават, като им предлагат да се състарят напразно,
седейки пред опушен светилник?
6. Нима никога не им е идвало наум, че устремявайки се към дървото на
знанието и вкусвайки от него, сме отпаднали от божественото място на
блаженството? Не пожелавайки по заповедта „да го обработваме и да го пазим”
(Бит 2:15), ние сме отстъпили пред лукавия съветник, промъкнал се чрез измама и
прелъстил ни с красотата на познанието на добро и зло. Видно е, че той и днес
на онези, които не искат да обработват и да пазят своето сърце под
ръководството на отците, обещава точно познание за многоподвижните и
взаимноуравновесяващи се небесни сфери с техните свойства - познаване на добро
и зло, защото доброто не е в природата на това познание сама по себе си, а в
човешките намерения, заедно с които и знанието се насочва в определена посока.
По тази причина аз бих нарекъл едновременно и добро и зло навиците и
одареността в многоезичните наречия, силата на красноречието, знанието на
историята, откриването на тайните на природата, многосложните методи на
логическите построения, многотрудните разсъждения на финансовите науки,
многообразните измерения на невеществените фигури – не само защото всичко това
се колебае в зависимост от мненията и лесно се изменя съобразно целите на
хората, но и защото макар тези знания да са добри за упражнението на остротата
на душевните очи, да се упорства в тях до старост не е добре. Добре е, ако след
като се поупражнява с мярка, човек насочи старанията си към великите и
непреходни предмети; тогава даже за това пренебрежение към словесните занимания
и науки той ще получи немалко въздаяние от Бога. Вторият богословзатова казва за
Атанасий Велики, че от външните словесни науки получил само тази изгода, че
разбрал «какво не си струва да бъде разбрано», а сам този богослов, както
той казва, вкусил от тях само за да ги презре и да има пред какво да предпочете
Христос.
7. Но лукавият, който вечно се стреми лукаво да ни отвлече от доброто,
плете козни за нашите души и почти неразривно ги свързва с примки, желани за
глупците, внушавайки им да виждат в това знание велика дълбина и обширност,
както пък на други представя богатството, безславната слава и плътските
наслаждения, та като погубят целия си живот в гонитба на тези неща, да не могат
здраво да се прилепят към очистващата душата наука, начало на която е страхът
Божий, раждащ непрестанна умилна молитва към Бога и спазване на евангелските
заповеди, вследствие на което идва примирението с Бога, когато страхът се
преобразява в любов и от страданието на молитвата, което се превръща в сладост,
израстват цветове на просвещението, от което като благоухание, носещо се от
обкичения с тези цветове, изхожда познание за Божествените тайни. Ето я
истинската наука, ето го истинското познание, и даже неговото начало, тоест
страхът Божий! Това не може да вмести никой от страстните любители на суетната
философия, оплели се в дантелените й плетеници и умозрения. Защото, как страхът
Божий ще може да влезе в душата и да пребивава в нея, когато тя преди това е
заета, омагьосана и така да се каже, сгодена вследствие на всевъзможни и
многообразни разсъждения, ако тя не посвети себе си на Бога, след като се е простила
с тях, и не се изпълни с любов към Него според заповедта? Неслучайно начало на
Божията мъдрост и съзерцание е страхът Божий: не се прилепяй към други богове,
очиствай я от всяка сквернота и като я оглаждаш с молитва, направи я като
дъсчица, пригодна да бъдат записани и запечатани върху нея даровете на Духа.
8. Василий Велики, привеждайки думите на фараона към Израил, че: празни
сте вие, празни, та затова и казвате: да идем да принесем жертва Господу (Изх.
5:17), продължава: „Това е добра празност и полезна за празнуващия, лоша е
празността на атиняните, които не знаели по-добро занимание освен да слушат
нещо ново (вж. Деян. 17:21); с такава празност, угодна на лукавите
демони и сега някои им подражават със заниманията си през целия си живот”. За да не каже
някой, че св. Василий Велики тук имал пред вид само риторическото празнословие,
ще прибавим и това, че на друго място той говори така, разглеждайки Соломоновия
завет „да се познае мъдрост и поука, за да се разберат изреченията на
разума” (Прит. 1:2): „Някои, – казва той – занимавайки се с
изобретената от египтяните геометрия или ценената от халдеите астрология,
или въобще лутайки се сред фигури, символи и всякакви „високи”
предмети, пренебрегнали изучаването на божествените писания; и тъй като
мнозина, вниквайки в тази пустота, се състарили в тези трудове, е необходимо да
се разпознават ученията, за да се избере полезното и да се отхвърли
безсмисленото и вредното”. Виждаш ли?
Пуста, вредна и безсмислена той нарича външната ученост, математическите науки
и добиваното чрез тях знание – това знание, което както ти казваш, някои хора
сега обявяват за крайна цел на съзерцанието и корен на спасението! В писмо до
Евстатий Севастийски св. Василий съжалява за годините, които сам прекарал в
занимания с тези науки: „Дълги години пропилях в суета и почти цялата си
младост погубих в празни трудове, с които се бях заел, като се стараех да усвоя
ученията, обезсмислени от Бога на мъдростта. Веднъж, буквално като че събуден
от дълбок сън, аз видях негодността на мъдростта „на преходните властници
в тоя свят” (1 Кор. 2:6), пролях немалко сълзи над своя нещастен живот и се
помолих да ми бъде дарувано някакво ръководство”. Чу ли как са
наричани науката и знанието, които тези хора днес напразно се стараят да
възвеличават? Имената им са суета, празни трудове, обезсмислена мъдрост,
преходна мъдрост, мъдрост на този свят и неговите властници, мъдрост, погубваща
богоугодния живот. Неслучайно любителят на истинската премъдрост се е
разкайвал, че загубил време в занимания със светски науки, не намирайки в тях
никакво ръководство към истинското знание.
9. Ето и сега, както казваш, има хора, които с невероятно безсрамие
заявяват, че да се занимаваш цял живот с елинската наука изобщо не е пречка за
съвършен живот и които не чуват насочените право към тях думи на Господа: „Лицемерци,
знаменията на небето умеете да разпознавате, а времето на Царството Божие защо
не разпознавате?”
Когато се приближило вечното Царство и вече е станало пришествието на
даряващия го Бог, защо те, ако наистина се стремят към обновление на ума, не се
приближават към Него с молитва, за да приемат изначалното достойнство на
свободата, а бягат към онези, които са безсилни дори себе си да освободят,
макар братът Господен ясно да е възвестил: „Ако ли някому от вас не достига
мъдрост, нека проси от Бога, <...> и ще му се даде”. (Иак. 1:5). И
нима знанието придобито от външната мъдрост ще изгони всичкото зло породено в
душата, както казват, от незнанието, след като това не може да направи дори
едното само знание на евангелските наставления? Защото Павел предупреждава, че „не
слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона”.
Знаещият волята на Бога, но не изпълняващ „ще бъде бит много”, казва
Господ, при това повече от незнаещия (Рим. 2:13; Лука 12:47–48).
Виждаш ли, че няма никаква полза от едното само знание! Какво е знанието
за нашите задължения, за видимия свят или за невидимия? Дори познанието за
сътворилия всичко това Бог само по себе си на никого не може да принесе полза,
защото, както казва, Златоустият богослов Иоан „каква полза от Писанието
там, където го няма боголюбивият живот, който Господ дойде да насади на
земята?” Още повече, че
от простото знание не само няма полза, но има и голяма вреда и негова жертва са
станали точно хората, от които ти си чул тези неща.
Всъщност пратеният да благовести „не с мъдри думи, за да не се
обезсили кръстът Христов”, проповядващият „не в убедителни думи на
човешка мъдрост”, знаещият само „Иисуса Христа, и то Иисуса Христа
разпнат” (1 Кор. 1:17; 2:1–4) какво пише до коринтяните? „Знанието
възгордява”. Виждаш ли? Венецът на злото, главният дяволски грях –
гордостта – възниква от знанието! Но как тогава [те казват, че] всяка зла
страст е от незнанието? И как знанието очиства душата? „Знанието
възгордява, а любовта назидава” (1 Кор. 8:1). Ето! Има значи все пак не
очистващо, а ограбващо душата знание без любов – любовта, която е връх, корен и
среда на всички добродетели. Как несъзиждащото никакво благо знание, (защото
любовта съзижда), как, казвам, такова знание ще претвори човека в образа на
Благия? А и този вид знание, което апостолът казва, че възгордява, се отнася не
към природата, а към вярата. Ако дори такова знание възгордява, то още повече възгордява
това, за което при нас иде реч. Защото то е природно и е присъщо на „ветхия
човек” (Еф. 4:22; Кол. 3:9). Именно на това знание способства външната
ученост, а духовно знание тъй и няма да дойде, ако благодарение на вярата,
знанието не се съчетае с любов към Бога, а по-точно, ако то не се възроди чрез
любовта и идващата след нея благодат и не стане напълно преобразено, ново и
боголико, „чисто, мирно, снизходително, отстъпчиво, пълно с милосърдие и с
добри плодове”. Това точно знание се нарича „мъдрост, която слиза
отгоре” и „премъдрост Божия” (Иак. 3:15–17). Тя е духовна, защото
е подчинена на премъдростта на Духа, такава мъдрост ще разпознае и приеме
духовните дарования. Другата мъдрост е „земна, душевна, бесовска”,
както казва апостолът и брат Господен, затова и тя не приема духовното, както е
по Писанието: „Душевният човек не възприема онова, що е от Божия Дух”,
но смята това за безумие, заблуждение и измислица (1 Кор. 2:14), по-голямата
част от което се опитва напълно да опровергае и в открита борба да изврати и
доколкото е възможно да оспори, а нещо от това и лукаво приема, използвайки го,
както отровителят използва вкусни ястия.
10. И тъй знанието добивано чрез външна ученост не само не е подобно,
но е и противоположно на истинното и духовното, макар някои, които сами явно са
се заблудили, преследвайки го и опитвайки се да смутят учениците разсъждават така,
сякаш тук става въпрос за едно и също знание, обявявайки това същото за цел на
съзерцанието.
Ще ти открия чудовищната дълбочина на лукавството на външните философи.
Лукавият и онези, които от него са се научили лукаво да мъдруват, са откраднали
една наша най-полезна заповед и я представят като лукава примамка заради
сходството на изразите „Внимавай върху себе си” и „Познай себе си”. Но ако разбереш
какъв е за тях смисълът на тази заповед, ще видиш дълбочината на лъжеучението.
Изповядвайки преселението на душите, те смятат, че човек ще достигне
самопознание и ще изпълни тази заповед, ако успее да узнае с какво тяло е бил
свързан в предишния си живот, къде е живял, какво е правил, какво е учил и ще
разузнае всичко това като покорно се отдаде на коварните нашепвания на злите
духове. И тъй като те учат на такива неща чрез „Познай себе си”,
неспособните да забележат измамата хора си мислят, че в този случай се казва
нещо, което е съгласно с нашите отци. Не случайно Павел и Варнава, на които
били известни козните на лукавия и неговите тайни слуги, отхвърлили жената,
говореща за тях: „тия човеци са раби на Бога Всевишний”, макар на пръв
поглед да изглеждало, че не би могло да има по-благочестиви думи. Но апостолите
разпознали този, който „се преобразява в ангел на светлината” и
служителите му, които се преобразяват „като служители на правдата” (2
Кор. 11:14–15) и отхвърлили истинното слово като неподобаващо да бъде в лъжливи
уста.
11. Така и ние, слушайки благочестиви речи от елините, тях самите не
считаме за благочестиви, нито ги причисляваме към учителите, защото макар да ни
е известно, че всичко това те са взели от нас (неслучайно някой от техните бе
казал за Платон: „Кой е Платон ако не атическият Моисей”, та казвам,
макар да ни е известно, ако у тях има нещо добро, то те го имат, защото са го
чули от нас, само че като се вгледаме ние виждаме, че те всичко разбират в друг
смисъл. И дори някой от отците да говори същото като външните философи,
разликата в смислите е огромна. Едните имат, както е писал Павел, „ум
Христов” (1 Кор. 2:16), а другите говорят, изхождайки от човешкия
разсъдък, ако не и по-лошо. „Но както небето е по-високо от земята, тъй
<...> мислите Ми са по-високо от вашите мисли”, казва Господ (Ис.
55:9). Дори и казаното от тези философи да съвпада в нещо с казаното от Моисей,
Соломон и тези, които ги следват, то какво са запазили всъщност те? Кой от нас,
имайки здрав разум, ще каже, че те са научили това от Бога, когато дори
еретиците изпаднали в съблазън след Христа никой не би назовал ученици на Бога
за това, че те са извратили не цялата притежавана от Църквата истина? „Всеки
съвършен дар иде отгоре, слизайки от Отца на светлините”, казал ученикът
на Светлината (Иак. 1:17) и ако светият приема тези живи дарове, без да са
изродени, нима самият той ще ги направи уродливи? Впрочем дори живият урод все
пак е жив, а бог, който твори, но не от нищо, който не съществува преди нашите
души и преди тъй наречената у тях безобразна материя, (дори по-точно казано
материя, приемаща вследствие на вътрешното си раздвижване образ, макар и
неуреден), що за бог е това?. Ще кажа,
прибавяйки малко към думите на пророка: „Боговете, които не са направили
небето и земята, ще изчезнат” (Иер. 10:11), а с тях и измислилите ги
богослови. Какво да кажем за хората, които уверяват, че тези богослови били
единогласни с нашите богослови и дори с нашите учители и си мислят, че от тях
са били възприети главните богословски изрази? Ами да помолим „Светлината,
която просветява всеки човек, идващ на света” и тях да избави от страшния
мрак на незнанието и да ги просвети, за да разберат това, че от змията ние също
имаме полза, но първо трябва да я убием, да я разсечем, да приготвим от нея
настойка и чак тогава да я приемаме с разум срещу собствените й ухапвания. Тъй
и изобретенията на външната мъдрост са полезни за нас, за да се ползваме от тях
против самите тях, поваляйки със собствения му меч този Голиат разбунтувал се и
въстанал срещу нас и хулещ „войнството на живия Бог” (1 Цар. 17:4–36),
което е възприело божественото познание от рибари и неграмотни.
12. Затова ние не бихме възпирали желаещите от избралите монашески
живот да изучават външната наука, но не съветваме никой цял живот да се
занимава с нея, а да се очакват от нея някакви точни познания за божествените
неща, това напълно забраняваме, защото от нея нищо достоверно не може да се
научи за Бога. Защото „Бог
я е обезсмислил”, не че Той Сам я е направил такава (как светлината може
да помрачава?), но Той изобличил винаги присъщата й глупост, но не в сравнение
със Своята премъдрост, ни най-малко, защото ако кажем така, то значи и даденият
от Моисей закон е обезсмислен и обезсилен след явяването на закона на
благодатта. Но ако Моисеевият закон не е обезсмислен, защото е от Бога, то,
разбира се, мъдростта на елините била обезсмислена, тъй като тя не била от
Бога. Всичко, що не е от Бога няма битие, затова мъдростта на елините лъжливо
се нарича мъдрост. Нейният изобретател е умът, а умът е от Бога, но самата нея,
като отпаднала от предназначените цели на богопознанието, е по-справедливо да
наричаме не мъдрост, а падение на мъдростта или обезсмислена мъдрост, тоест
такава, която се е превърнала в глупост и безумие. Тъй че апостолът я е нарекъл
обезсмислена не по съпоставяне, а защото тя търси истините на този свят, не
знаейки и не желаейки да знае предвечния Бог. Защото когато казал: „Де е
разисквачът на тоя век?”, апостолът веднага добавил, че „Бог обезуми
мъдростта на тоя свят” (1 Кор. 1:20), тоест разобличил я е, показвайки че
тя е отпаднала от истинското знание и не е истинска мъдрост, а само се нарича
така. Ако тя би била мъдрост, нима би била превърната в глупост при това от
Бога и Неговата Премъдрост, Която се яви на земята? Според великия Дионисий „по-голямото
добро не е противоположно на по-малкото”, а аз бих казал,
че умопостигаемите неща не се затъмняват взаимно, а напротив, всяко възраства в
своята красота, когато се появява друго по-високо, а още повече пък при
явяването на самата божествена сила творяща всяка красота. Никой няма да каже,
че вторите светлини, имам пред вид надсветовните природи, избледняват
пред сиянието на първата Светлина. Дори в голяма степен отстъпващата им, но все
пак светлина, имам пред вид нашата разсъдъчна, мислена светлина, не станала
тъмнина, когато просияла Божествената Светлина, Която затова и дошла, за да „просвети
всеки човек, идващ на света”. И само Неговият противник, бил той ангел или
човек, който сам себе си лишил от светлината, бил оставен от Светлината и се
оказал тъмнина.
13. Тъй и външната мъдрост, противопоставяйки себе си на мъдростта на
Бога, станала глупост. Ако би служила тя за постигане и възвестяване на
Божествената мъдрост разлята в творението, ако би била проявление на неявното
оръжие на истината, изтребител на незнанието, ако би станала по причастие това,
което възвещаваното (тоест Божията мъдрост) се явява по своята същност, нима тя
би била обезсмислена при това от Този, Който Сам е вложил тази мъдрост в
творението? Нима така не би бил нанесен ущърб на самата Божия премъдрост, с
която е пронизана вселената? Нима тогава не би се оказал в явно противоречие
със Себе си Самият Творец на мирозданието и Създател на съгласието между цялото
и всяка отделна вещ, чрез премъдростта внедрена от Него в Неговото творение,
дарявайки мъдрост на хората, а чрез Своето собствено пришествие обезсмислящ
тази дарувана от Него мъдрост в лицето на възприелите я? Тя би трябвало не да
се обезсмисли, а да разцъфти като ветхия закон, за който Павел възкликва: „И
тъй, унищожаваме ли закона чрез вярата? Съвсем не, а утвърдяваме закона” (Рим.
3:31), и който Господ наставлява да бъде изследван като съкровищница на вечния
живот, казвайки още и че „ако да бяхте вярвали на Моисея, щяхте да
повярвате и на Мене” (Иоан 5:39, 46). Виждаш ли съвършеното съгласие между
закона и благодатта? Неслучайно законът станал още по-прекрасен, когато се
явила истинската Светлина, защото се явила неговата съкровена красота, а с
елинската мъдрост не станало така, а тази глупост, прикривайки се зад известно
изящество, благозвучие и словесна убедителност, след разобличаването на нейната
срамота се оказала още по-срамна и справедливо заслужила названието си безумие,
но не възвишено безумие, което само на пръв поглед е безумие заради
невъзможността да се обхване от ума и служи за едно от имената на неизказаната
Божия премъдрост (1 Кор. 2:14), а повредено в своето разбиране за истината и
действително безумие, защото то отстъпило от предназначението на човешката
мъдрост, залутало се в съвсем противоположната посока, приемайки лъжата за
истина, опитвайки се да обяви истината за лъжа и противопоставяйки тварта срещу
Твореца. Ето и сега каква е нейната грижа – да противопостави писанието на Духа
срещу духа, духовните дела и духовните мъже.
Из „Триады в защиту
священно-безмолствующих”, Триады І, Часть 1, 5-8.
Для чего и до каких пор полезно
заниматься словесными рассуждениями и науками.
Превод: Свещ. Божидар Главев
.jpg)