Православен Канон

 Канони се наричат църковните закони, които се съдържат в основния канонически сборник и са зъдължителни за православната църква. Каноническият сборник е завършен през 883 г. и издаден като помоканон в 14 титли. Съдържа каноните на вселенските събори, на десетте поместни събора и тринадесетте св. Отци, които са основните канони на православната църква. Прибавени са също към тях и различни съчинения на св. Василии Велики, св. Йн. Златоуст, св. Атанасии, синодалните отговори на цариградския патриарх Николай, Никифор Изповедник, каноническият сборник на Йоан Постник. Всичко това е отбелязано в Атинската Синтагма. Основните канони в сборника са:

1. Канони на св. Апостоли

2. Канони на вселенските събори: а/ първия Никейски събор; б/ първия Цариградски; в/ ефески събор; г/ халкидонски; д/ трулски събор; е/ втори Никейски
3. Канони на поместните събори: а/ анкирски събор; б/ неокесарийски; в/ гангърски; г/ антиохийски; д/ лаодикийски; е/ сардекийски; ж/ цариградски при Нектории; з/ картагенски 419 г.; и/ цариградски 861 г.; й/ цариградски 879 г.
4. Канон на св. Отци: а/ Дионисии Александрийски; б/ Григорий Неокесарийски; в/ Истра Александрийски; г/ Атанасии Велики; д/ Василий Велики; е/ Тимотей Александрийски; ж/ Григорий Богослов; з/ Антилохий Икопийски; и/ Григори Ниски; й/ Теофил Александрийски; к/ Теофил Александрийски; л/ Кирил Александрийски; м/ Генадий Цариградски; н/ Тарасий Цариградски.

Допълнения към тези канони съставили синодалните отговори на Николай Цариградски, каноните на Никифор Изповедник и сборника на каноните на Йоан Постник. Всичко това се намира в Атинската Синтагма и влиза в каноническите сборници, издадени за различните поместни църкви с официално значение при православните славяни, гърци и румънци.

Канони на св. Апостоли

С името на св. Апостоли до нас са дошли 85 канона. Първоначално са издадени от самите апостоли за управление на църквата, според мнението на западните богослови запазено за около петнадесет века. Изследванията в тази насока са разнообразни, но се стига до общоприетото мнение, че каноните не били издавани писмено от апостолите, а били устно предадени и събрани още преди 1-вия Никейски вселенски събор. Личността която събрала съответните канони е неизвестна, но е ясно че чрез предание те се появили на света. Апостолските символи също не били съставени от апостолите писмено, но били предадени от тяхно име след това. Доказателства за преданието намираме в св. Писание, както и свидетелството на църковната практика, най-вече от отците на първите векове от където се признава и предава апостолският авторитет. Това е причината, тези канони макар и ненаписани от самите апостоли, да бъдат приписвани на тях с цялото признание и уважение на вселенската църква. В най-древните канонически сборници съществуват апостолските правила, чието число в източната църква е 85, а в западната 50. Разликата е поради различието в каноническите сборници. На Трулския събор с втория канон те /по число 85/ били тържествено утвърдени и приети редом с каноните на съборите и на св. Отци, и от това време те се поставят на първо място във всички канонически сборници на Източната църква.¹ В Атинската синтагма редът на 64, 65, 66 канони е изменен. С името на св. Апостоли в нашата Кормчия се намират още няколко канона, които съставляват у нея 2, 3 и 4 глави, именно: 17 канона на ап. Павел, 17 канона на ап. Павел и оп. Петър и 2 канона на всичките апостоли. Те са взети от апостолските постановления и са поместени в същия Синопсис, върху който Аристин написал своите тълкувания послужили за основа на Кормчия, както и за Indrepterea legii.

Канони на вселенските събори

Православната църква приема и признава седем вселенски събора от 325г. до 787 г. :

• Никейският, първи вселенски събор бил свикан по повод ереста на Арии. Съборът бил свикан през 325 г. от император Константин Велики в Никея. 318 отци присъствали, между които най-бележити: епископ Александър, антиохийския епископ Евстатий, йерусалимския Макарий, двама представители на римския епископ Силвестър, презвитерите Виктор и Викентий. Още Николай Мирликийски, Спиридон тримитунски, Пафнутий тивански, Осия корбудски и др. известни по своято святост епископи. Арииското представителство наброявало около 20 епископа, няколко презвитера и дякони, между които Атанасий Велики. Първото заседание било на 20 май 325 г. и продължило до 25 август същата година. Председател бил антиохийският епископ Евстатий, а заместник му бил александрийският епископ Александър. Императора бил почетен председател. Централния въпрос на събора бил символа на православната вяра. Издадени били 20 канона актуални както за източната, така и за западната църква, а в Кормчата те съставят пета глава.
• Цариградския втори вселенски събор. Бил свикан в Цариград от император Теодосии през 381 г. Повода бил ереста на цариградския епископ Македонии. Присъствали 150 източни епископа. Дейността на събора започнала през май и свършила на 9-ти юни 381 г. Председател бил Мелетий, а след това Нектарии. Успоредно с осъждането на Македонии бил допълнен никейският символ на вярата и издадени 7 канона. В Кормчата и в Inderptavea legii те са осем. Това зависи от Синопсиса в който основата на тези сборници е разделен на два. В западните сборници се намират само първите четири канона от този сборник, а последните три се считат за добавени впоследствие.
• Ефески трети вселенски събор. Бил свикан след 50 години след втория и бил с христологически характер. Император Теодосий 2-ри го свикал в Ефес на 22 юни 431 г., със седем заседания които приключили на 31 юли същата година. Присъствали около 200 източни отци и трима легати на римският епископ Целестин. Председател бил Кирил Александрийски. Била изобличена ереста на Несторий и се разгледали въпроси от дисциплинарен характер. Включени са осем канона в източните канонически сборници в следствие на този събор. Първите шест канона засягат въпроса за вярата, а седмият канон говори как трябва да се запази неповреден установеният символ на вярата. Осмият канон установява автокефалността на кипърския епископ. Каноническо значение има и съборното послание, отправено до помпфилийския събор по повод отказването на епископа Памфилии Евстати от катедрата си.² Посланието е поместено в Кормчата и Inderptarea като 9-ти канон от ефеския събор. В западните сборници тези канони не съществуват. Като отделни откъси съществуват в някой латински ръкописи.
• Халкидонски четвърти вселенски събор. Христологичния въпрос продължавал, а Евтихий бил виновника за новата ерес и повода за свикването на този събор през 451 г. Откриването било в Халкидон на осми октомври и закрито на първи ноември. Присъствали 630 отци на църквата, а председателите на зъпадната църква били петима римски легати. Евтихии бил осъден и в последните две заседания били издадени 30 канона. В Кормчая, Книга на правилата, Пидалиона и Indereptarea числото на халкидонските канони било еднакво, докато в западните канонически сборници има само 27 канона. Последните 29 и 30 липсват, защото не били издадени под формата на канони, а 28-ят канон според петимата римски епископи бил вреден.
• Трулски пето-шести вселенски събор бил свикан, за да се направят поправки и да изадеде нови канони от догматически характер. Нарича се пето-шести събор защото бил продължение от събора в 681 г. Все още еретическите учения пречели на истинското учение и император Юстиниян 2-ри свикал св. Отци през 691 г. в Цариград. Продължителността на събора била от 1-ви септември до 31 август 692 г. Събрали се 227 отци. Съборът издал 102 канона приети във всички източни канонически сборници. Западната църква не ги признава, но папа Ариан 1-ви в едно свое писмо до патриарх Тарасия изказва признанието си за тези канони и защитил 7-мия вселенски събор в друго писмо отправено до франконските епископи. Папа Йоан 8-ми няма нищо против тези канони. Инокентий 3-ти привежда 82 канон и го нарича канон на 6-ят вселенски събор.
• Никейски седми вселенски събор. Царица Ирина била свикала този събор във връзка с иконоборческата ерес. Откриването на събора било на 24 септември 787 г. с продължителност един месец. Седем заседания се провели в Никея, а осмото в Цариград. Председател бил Тарасий цариградски, а на последното заседание царица Ирина и нейният син. Били събрани около 330 и 367 души, като източната и западната църква имала своите представители. Утвърдила се догмата за почитането на иконите и били издадени 22 канона, намиращи се в всички канонически сборници на източната църква, а в Кормчата съставлявали 18 глави. В изданията на съборните актове, след каноните на този събор се намира още и посланието на Тарасил цариградски до папа Адриан за симонията. Това послание е написано веднага след след края на събора, поради което в старите сборници то се привеждало след каноните на 7-мия вселенски събор.
  Задължителни за цялата църква се считат каноните само на онези от помесните събори, на които вселенската църква е признала такова значение.³ Те са около 11, а именно 10-те упоменати и още картагенския събор станал през 225 г. при Киприан за кръщаването на еретиците. Каноните на тези събори се намират в Атинската Синтагма и Пидалиона. В славянските и румънските канонически сборници се съдържат каноните само на десетте събора, а събора на Киприан не е споменат, защото съборното постановление за кръщаване на еретици и разколници преминаващи в православието, не било задължително за всички църкви. Според втория капол на Трулският събор това имало занчение само за африканската църква. Валасомон тълкува така канона: „с това се установява, че те всички, еретиците и разколниците, които преминават в православната църква, трябва наново да се покръстят, макар и да са били кръстени по-рано. А седмият канон на 2-ят вселенски събор предписа съвсем друго относно това, кои трябва да се кръщават повторно, и установява в туй точно различие. По това прочети първия канон и следи по-послешното издание. Прочети и 2-ят канон на трулския събор и ще видиш, че онова, за което говори туй послание, не е прието от всички отци, защото там е казано така: правилото е изложено от Киприана, архиепископа на африканската област и мъченик, и от събора при него, и то се запазило в местата на горепоменатите предстоятели, и само у тях, по предадения там обичай“. От горното виждаме, че първоначално този канон бил приет от всички, а като цяло са приети каноните на следните десет събора:
  1. Анкирийски;
  2. Неокесарийски;
  3. Гангърски;
  4. Антиохийски;
  5. Лаодикийски;
  6. Сардикийски;
  7. Цариградски;
  8. Картагенски;
  9. Цариградски събор в храма на светите апостоли;
  10. Цариградски събор в храма св. София.
• Канони на св. Отци. В 2-ят канон на трулският събор са споменати дванадесет отци на църквата, чиито канони са задължителни за всяка църква, както и посланието на цариградският патриарх Тарасил за симонията. Както съборите били тълкователи на основните принципи, изразени в св. Писание и св. Предание, - тъй на съборните постановления тълкуватели били отделните отци на църквата.⁴ Каноните на св. Отци първоначално не били издадени във форма на отделни постановления със значение на закон и представлявали от себе си или откъслечни послания на отците или адресирани до отделни лица, които по своето съдържание били наречени „Канонически послания“. Постепенно тези послания били разделени на няколко канона и включени в общия църковен сборник. Иоан Схоластик /6-ти век/ за първи път поставил в своя сборник двете послания на Василий Велики до Амфилохия, а сега и ние намираме каноните на отците в общоцърковните сборници.
  Дионисии Александрийски /265/ е от александрийската школа и след това става нейн ръководител. Наречен е „учиител на вселенската църква“ и „велик“ поради борбата му с Павел самосадски и Севелий. Каноните които влезли в общия църковен сборник с името на Дионисии, представляват каноническото послание, което той изпратил до епископ Василии в Ливия. Каноните на Дионисии в Кормчая стоят в различен ред и са 26 глави, а заключението липсва.
  Григорий неокисарийски, чудотворец /270/ е също възпитаник на александрийската школа и бил епископ на Неокесария. Отличавал се с ревност по обръщането на езичници в Христос. Важно от неговите съчинения остава неговото каноническо послание, което той изпратил по цялата област през 258 г. Много християни по това време отпадали от вярата, като се подчинявали на варварското нашествие. Това станало повод, Григорий да издаде послание в което налагал съответните наказания за сторените грехове. То е разделено на няколко канона, които в каноническите сборници намираме в различно число. В Атинската Синтагма те са 11, в Книгата на правилата и Пидалиона са 12, в Кормчая 13, а в Indeptarea няма нито една. Последния канон като допълнение, не съставлява част от самото послание, а е само допълнение взето от правилата на Василий Велики за степените на разкаянието.
  Петър архиепископ александрийски /311/ бил ръководител на александрийската школа през 295 г., а през 300 г. архиепископ на александрийската катедра. През 303 г. бил издаден указ от Диоклетиан за гонението на християните и тогава александрийските пастири умирали мъченически, а много християни отстъпвали от вярата. Имало и такива които се връщали в църквата и се разкайвали за вероотстъпничеството. Петър от любов към такива християни написал слово за покаянието през 306 г., като посочвал начина по който отклонилите се от църквата отново да се възвърнат. Словото се разделяло на 14 канона, които са по същия начин и в Книгата на правилата и в Пидалиона. В Кормчая и Синопсиса те са 13, защото 6 и 7 канон съставляват един канон, а в Inderptarea ги няма. Последният канон в нашия „Сборник“ за поста в сряда и петък, е взет от едно Петрово слово на Пасха.
  Атанасий Великий /373/ който се борел с арианството, е наречен „баща на православието“ и „великий“, защото ревностно защитавал православието. За църковното право имат огромно значение три съчинения от Атанасий: посланието до Амун, 39-то послание за празниците и посланието до Руфиниан. Редът е еднакъв както в Атинската Синтагма и в нашия „Сборник“, така и в Кормчая и Пидалион. В „Книга правилъ“ първо място е дадено на посланието до Амуна, второ – до Руфиниана и най-после, трето – на посланието за праздниците.⁵ В Inderptarea посланията на Атанасий ги няма.
  Василий Велики /379/ най-голямо значение за църковното право. Учил се в Атина успоредно с Григорий Богослов, с който по-късно заедно живял. През 370 г. той се възкачил на кесарийската епископска катедра и заслужил името „великий“ и „слава и украшение на църквата“. 92 канона на Василий влезли в общоцърковния сборник, съставени от неговите осем послания „За Св. Дух“. Първите 85 канона са отправени до епископ Анфилохий, който често се обръщал към Василий за разрешаване на различни църковни въпроси. 86 канон е писан през 376 г. отново до Анфилохий, но откъслечно. 87 канон съдържа послание до тарския епископ Диодор. 88 канон представлява постановление за презвитеря Григории относно една жена която живяла в дома му. 89 канон е към епископите които преминавали границите на властта си. По повод появилото се съмнение, че уж подчинените на Василий епископи били симонисти, той написал едно особено послание, което съставлява 90-я канон.⁶ В Кормчаята от правилата на Василий са съставени 21, 22, 23, 24 и 25 глави.
  Тимотей александрийски /385/ е ученик на Атанасий Великий и наследник на брат си Петър на александрийския престол. 18 негови канона са влезли в общо каноническия сборник и в същия брой се намират в Пидалиона, Книгата на правилата и Indereptarea. В Кормчаята са наречени „правила“ и само 15 от тях са вписани вътре.
  Григорий Богослов /389/ през 381 г. се възкачил на архиепископския престол в Цариград, но скоро след това се отдръпнал и се усамотил отдвайки се на писмени трудове. Съчиненията му в проза и поезия служели за опазване на християнската вяра от аполинаристите, които разпространявали лъжеучението си в стихотворна форма. От тези поетически съчинения на Григорий са взети в общоцърковния сборник неговите стихове за кононическите книги на св. Писание от Стария Завет.⁷
  Намират се също в Книгата на правилата, Падалиона, а в Кормчая са заедно със стиховете на Анфилохия, съставляващи 30-а глава, но липсват в Indreptarea.
  Анфилохий иконийски /395/. Участвал е във 2-я вселенски събор, като ревностен защитник на православието против духоборците. Писмото му до Селевкии за кононическите книги на св. Писание влязло в общоцърковния сборник, както и в Пидалиона и Книгата на правилата. В Кормчая съставлява 30-а глава заедно с Григории Богословските стихове.
  Григорий ниски /395/ е по-малкия брат на Василий Великий. Притежавал уникален дар на красноречие който изявил на 2-ят вселенски събор, където бил наречен „стълб на православието“. Участвал е също в цариградския събор през 394 г. при Нектари. В каноническия сборник влезнало неговото послание до мелитинския епископ Литоя от Армения, който се обърнал към него, за да разбере какви епитимии да налага. Отговорът на Григорий бил с дълбоко психологическо и строго наказание за греховете в сравнение с неговите предшественици. Това послание с осем канона се намира в Пидалиона, Книгата на правилата и Кормчая. Първия канон по Атинската Синтагма и по нашия Сборник съставлявал в Кормчата 4-я и 5-я канони, а заключението липсва.
  Теофил александрийски /412/ е известен със своето неразположение към св. Йн. Златоуст, но до нас са стигнали неговите пасхални слова, няколко послания и канони. Каноните са съставени от едно негово определение върху това как да се постъпва когато в навечерието на св. Богоявление се падне в неделя; относно църковния ред; постановления за приемането в клира; наставления до епископ Агатон; постановления до еп. Мина. Каноните носят надслови съответни на източниците в Книгата на правилата.
  Кирил александлийски /444/ е племеник на Теофил александрийски, но не споделя неговото мнение относно св. Йн. Златоуст. През 412 г. бил избран за епископ известен с борбата с несторианите и дейността си на 3-ят вселенски събор. Важни са две негови послания: до антиохийския архиепископ Домна и до еп. Ливия. Двете послания съставляват 5 канона, които се намират също в Пидалиона, Синопсиса и Книга на правилата. В Кормчая към тях са прибавени посланията до: дякон Максим, архимандрит Генадии, откъслечно послание до Евлогий александрийски, 11 анатемизми на Кирил против Нестори.
  Генадий цариградски /471/ бил цариградски патриарх. През 459 г. свикал събор в Цариград от 81 епископа, на който било изложено окръжното послание против симонията, което влезнало в каноническите сборници. Предназначението му било за всички източни епископи и римския папа. Изложено е в Атинската Синтагма заедно с подписите на всички присъстващи епископи от събора. В Кормчата това послание се намира в 36 глава между другите послания против симонията, при това намират се и подписите на всички /81/ епископи.⁸
  Тарасий цариградски /809/ е станал патриарх на Цариград през 786 г. Седмия вселенски събор във връзка с иконоборството, бил свикан по негово настояване от царица Ирина и император Константин Порфирородни. Посланието му до римския папа Адриана против симонията, е с най-голямо значение. В Книгата на правилата, Сборника и Пидолиона посланието е в същия вид, състоящо се от 36-а глава. С това послание се зъвършва основния православен канонически сборник, а след това е поместено следното допълнение:
  1. Каноникон на Иоан Постник /595/
  2. Канони на Никифор Изповедник /818/
  3. Синодални отговори на Николай цариградски
  4. Канонически определения на: Василий Велики, Йоан Златоуст, за времето на приеване на св. Тайни /канонически отговор на св. Атанасий; каноническо определение на Василий Велики; определения в тълкуването на Йн. Златоуст върху ап. Павловото послание до Ефесяните и Евреите; наставление на Василий Великий до свещениците.
  Освен посочените до тук, в Атинската Синтагма в същия отдел се намира още Синопсисът на каноните, т. е. Съкратеният текст на каноните, които по-после, в 12 век, практически бил приспособен от Алаксия Аристина и преведен на славянски и румънски езици.⁹

1Милаш Н., Православно църковно право, София 1904., стр. 90

2Пак там, стр. 95

3Пак там, стр. 99

4Пак там, стр. 108

5Пак там, стр. 113

6Пак там, стр. 114

7Пак там, стр. 116

8Пак там, стр. 120

9Пак там, стр. 124

автор: Жанета Иванова