Светия Дух в Свещеното Писание на Стария Завет и Новия Завет
Светия Дух е наречен /Йоан 3:5-8/ вятър. Да се говори за Св. Дух е толкова важно, колкото и за Отца и Сина /Мт.28:19/. Третата ипостас на Бога е символизирана като вятър, вода, огън, елей и др. „Бог е Дух“ реална личност, се казва в Йоан 4:24. Господ Иисус Христос е използвал лични местоимения относно личността на Св.Дух над десет пъти в мъжки род /Йоан 14:15-16,26; 15:26-27; 16:7-14/. Освен това Св. Дух има лични качества като разум /Римл.8:27; 1-во Кор.2:10-13/, воля /1-во Кор. 12:11/, чувства /Римл. 8:26-27; 15:30; Колос. 1:8/. Св. Дух е свързан неразделно и неразлъчно с Отца и Сина /Мт. 28:19, 2-ро Кор. 13:14, 1-во Йоан 5:7-8/ и Той е Съвечен и Съравен с Божеството /Йн.14:16-26; Дн. 2:33/, както се вижда и при кръщение Господне присъствието на Св. Троица /Мт. 3:16-17/, в Църковните служения /1-во Кор.12:4-6/, в апостолската благословия /2-ро Кор. 13:14/. Св. Дух е наричан „Утешител“, което значи „Застъпник“ /Йоан 14:16-26; 15:26; 16:7/. Функциите на Св. Дух са безбройни.
С какво все пак се различава Св. Дух от Отца и Сина? Отца и Св. Дух изпращат Сина /Исая 48:12-16/; Дух Свети слезе над Сина като гълъб, а гласът на Отца говори от небето /Йн. 1:33; Лк. 3:21-22/; Синът се моли на Отца да изпрати Св. Дух – Утешителя /Йн. 14:16; 16:26; 15:26; 16:7-13/; Християните имат достъп до Отца чрез Сина и чрез Духа Светаго /Еф. 2:18/; Св.Дух произлиза от Отца, както четем в Символът на вярата /Йн.14:26; 15:26/. Същите същностни и морални атрибути, които са приписани на Отца и Сина, са приписани и на Духа.
Същностни: Св. Дух е Бог /Дн. 5:3-4; 1-во Кор.3:16; 12:4-6/, Той е вечен /Евр.9:14/, Всемогъщ /Лк. 1:35/, Всезнаещ /Йн. 14:26; 16:12-13; 1-во Кор.2:10; Римл. 8:26-27/, Всеприсъстващ /Пс. 139:7-10/, Източник на живота /Римл. 8:2/.
Морални атрибути: Духът на истината /Йн. 16:13/, Духът на любовта /Римл. 15:30/, Духът на светостта /Римл. 1:4; Еф. 4:30/.
Както Отца и Сина, така и Дух Свети участва в божествените дела на: Сътворението на световете, животните и човека /Бит. 1:1-2; Йов 26:13; Пс. 104:30/, вдъхновяването на Свещеното Писание /2-ро Петр.1:21; 2-ро Тим. 3:16; 2-ро Царства 23:2-3/, пробразяването на падналия човек в ново създание /Йн.3:3-5/, възкресението на тялото /Римл. 8:11/, мироточни и чудотворни икони, мощи и пр. Всички характеристики и атрибути на Бога могат да се приложат и при описанието на личността на Св. Дух, защото Св. Троица е равна по между си, неделима и неразлъчна.
Редица пасажи от Стария Завет сочат ипостаса на второто и третото лице на Бога. 389 пъти се среща термина „Дух Свети“ в Стария Завет, а в Новия повече от 260 пъти, от които само в книгите 2-ро и 3-то Йоан не е споменат, според немските богослови. В Новозаветното определение за Дух Свети, стои Старозаветното! Св. Дух се е проявявал в Стария Завет под различни форми и е действал чрез избрания народ Израил, и по-точно чрез избрани хора като пророци /Деяния 7:51-52/, патриарси, книжници, царе. Виждаме Св. Дух при сътворението на небесата и земята /Йов 26:13; Пс. 33:6; Исая 40:12-14/, преди Сътворението на човека /Бит.1:1-2/, даване дъх на животните /Пс. 104:30/, при сътворението на човека /Бит.2:7; Йов 33:4/, при спасението на човека /Бит.6:3; 1-во Петр.3:18-20/. Св. Дух чрез пророците предсказва страданията на Христос и славата на Църквата /2-ро Петр. 1:21; 2-ро Тим. 3:16; 1-во Петр. 1:11-12; Деяния 28:25; 2-ро Царства 23:2; Мт.22:43; Деян. 1:16/.
Действието на Св. Дух върху различни старозаветни персонажи:
- Йосиф, който разгада сънищата на Фараона /Бит.41:38/
- 70-те старейшини които пророчествуваха в стана на Израел /Числа 11:16-29/
- Съдиите: Готониил /Съдии 3:9-11/, Гедеон /Съдии 6:24/, Ефтая /Съд.11:29/, Самсон /14:6-19; 15:14/
- Исус Навиев /Второзак. 34:9; Числа 27:18
- цар Давид /1-во Цар. 16:13; 1-во Летописи 28:12; 2-ро Цар. 23:1-2/
- цар Саул /1-во Цар.10:6-10; 11:6; 19:23/
- Свещениците /2-ро Летописи 20:14-17; 24:20; Лука 1:5, 67/
- Пророците /1-во Петр. 1:10-12; Деян. 7:51-52/
Валаам /Числа 24:2/, Азария /2-ро Лет. 15:1-2/, Илия /3-то Цар.18:12; 4-то Цар. 2:16/, Елисей /4-то Цар. 2:1-18/, Амасия /1-во Лет. 2:12-18, Захария /2-ро Лет. 24:20/, Михей /Михей 3:8/, Йезекил /Йез. 3:12-14; 8:3; 11:1-5,24/, Даниил /Даниил 4:8-9, 18; 5:11, 14/, Исая /Деян. 28:25/, Йеремия /Йер. 1:9, 30:1-2/, Йоил /Йоил 2:28; Деян.2:16-17/.
Пророчествата в Стария Завет предсказват, че Св. Дух ще се излее в последните времена върху Израил и езическите народи /Йоил 2:28-29; Йезекил 11:19; 36:26-27; Исая 44:3/. Съвършения пример за делата на Св. Дух е самия Господ Иисус Христос. Той е пример на всеки християнин, който трябва да подражава и да се уподобява с живота и делата си на Него. Новорождението става чрез Св. Дух /Йоан 3:5-6/. Св. Дух дава разбиране на християните за Божиите дела /1-во Кор. 2:12/, както и води християните към истината /Йн. 16:13; 1-во Йн. 2:27/, също така Той дава живот /Йн. 6:63; 2-ро Кор. 3:6/, обновяване /Тит 3:5/, укрепление /Еф. 3:16/, молитвен дух /Юда 20; Римл. 8:26-28/. Християните се покланят на Бога с дух и истина /Йн. 4:23-24; Филипяни 3:3; 1-во Кор. 14:15/, и Св. Дух ги води /Римл. 8:14/. Само чрез Св. Дух ние християните придобиваме способността да умъртвим плътските страсти /Римл. 8:13/. Уподобяването на Христа става чрез Св. Дух /Гал. 5:22-23/. Св. Дух направлява и ръководи християните в живота /Деян. 13:2-4; 8:29; 16:6-7/, както им дава да свидетелстват за вярата си /Деян. 1:8/ и ги дарява с духовни дарове /1-во Кор. 12:7-11/. В последните времена Св. Дух ще възкреси телата на християните /Римл. 8:11; Кор. 15:47-51; 1-во Сол. 4:15-18/.
Дух Свети идва, за да създаде Църквата – Тялото Христово, което се случва на празника петдесетница /Дн. 2/, както Иисус повелява, че ще съгради /Мт. 16:16-20/. Това става след смъртта, погребението и възкресението на нашия Господ /Йн. 7:38.39/. Без действието на Св. Дух, новозаветните времена не биха могли да имат своя облик и спицифичност, защото Св. Дух е онази отличителна черта която най-ярко се откроява в безбройнете свидетелства както на миряни, така и на мъченици, и на всички в йерархията на Църквата. Йоан Кръстител казва за Месия /Йн. 1:33/ „Онзи над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху него, Той е, Който кръщава със Св. Дух. Докато в Стария Завет Св. Дух слиза върху определени хора, в Новия Завет това става върху всеки християнин, както Иисус е обещал, че Св. Дух ще остане в християните завинаги /Йн. 14:16-17/. Рожденият ден на Църквата е Петдесетница именно защото Св. Дух се излива и хората се кръщават във вярата /Дн. 2:1-4; Кор 12:12-27; Еф. 1:22-23/. Християните са живи камъни в Домостроителството на храма /1-во Кор. 3:16; Еф. 2:20-22/. Даровете, ръководството в Църквата идват от Св. Дух /2-ро Кор. 1:21; Пс. 133:1-2; 1-во Йн. 2:20,27; Еф. 1:17-18; Дн. 10:38; 1-во Кор. 12:12-13; 12:4-11; 28:32; Рим. 12:6-8; Гал. 5:22-23/. Природата и характера на Дух Свети в частите на Тялото Христово се изразяват чрез плодът на Духа, защото Св. Дух е ръководителят на Църквата, а Иисус Христос е Главата на Църквата. Цялата йерархия на Църквата се движи от Св. Дух и без Него нищо не може да стане /Дн. 13:1-3; 15:28; 20728; 1-во Кор. 12:8-11; Еф. 4:8-12; 1-во Петр. 1:12; 1-во Кор. 2:1-5; Дн. 1:8/. Относно делото на Св. Дух извън Църквата, т.е. в света, Той е дошъл да „обвини света за грях, за правда и за съдба“ /Йн. 16:9-11/. За грях, защото светът не вярва в Христа и неверието е проникнало навсякъде. За съд, защото князът на този свят и неговото войнство са осъдени чрез Разпятието.
Светия Дух има много имена разкриващи Неговата божественост и разлика с Отца и Сина. Ето някой от тях: в Йоан 3:6-8 Дух, в Лука 11:13; Исая 63:11 Свет Дух, в 1-во Кор. 3:16; 2:11 Божи дух, в Исая 61:1 Дух на Господ Иеова, в Исая 63:14; Лука 4:18 Дух на Господ, в 2-ро Кор.3:3 Дух на Живия Бог, в Матей 10:20 Дух на Отец, в Деян.16:6-7 Дух на Иисус, в Ефесяни 4:30 Свет Божи Дух, в Римл.8:9; 1-во Петр.1:11 Дух на Христос, във Филип.1:19 Дух на Иисус Христос, в Галат.4:6 Дух на Неговия Син, в 1-во Кор.2:12 Дух от Бога.
Същностни и морални атрибути на Св. Дух:
- Дух на мъдрост, знание, съвет и сила /Исая 11:2; Ефес.1:17/
- Дух на благодат и молитва /Захария 12:10/
- Дух на съдба /Исая 4:4/
- Дух на Всемогъщия /Йов 32:8; 33:4/
- Дух на Всевишния /Лука 1:35/
- Дух на Този, Който възкреси Христос от смъртта /Римл.8:11/
- Дух на вечността /Евреи 9:14/
- Дух на светостта /Римл.1:4/
- Утешител /Йоан 14:16; 14:26; 15:26; 16:7/
- Дух на любов /2-ро Тимотей 1:7/
- Дух на истина /Йоан 14:17; 16:13; 15:26; 1-во Йоан 4:6/
- Дух на живот /Римл.8:2; Откров.11:11/
- Дух на осиновление /Римл.8:15/
- Дух на вяра /2-ро Кор.4:13/
- Обещания Дух Свети /Ефес.1:13-14/
- Дух на благодат /Евреи 10:29/
- Дух на слава /1-во Петр.4:14/
- Дух на сила /2-ро Тимот.1:7/
- Дух на мъдрост и откровение /Ефес.1:17/
- Дух на пророчество /Откр.19:10/
- Благ Дух /Псал.143:10/
- Дух на освобождение /Псал.51:12/
- Дух на помазание /1-во Йоан 2:20, 27/
- Господен Глас /Йезекил 1:24; Бит.3:8; Исая 6:8/
Аристотел в неговата книга „Метафизика“, прозира, че Първодвигателят на всичко е Бог, Неговото Име и Ум, което е предхристиянско откровение за Трипостасния Бог. Разсъждавайки върху тези три елемента на Божеството, Аристотел става „Предшественик на догмата за Дух Свети и Света Троица, както е записано в осмия член от Символът на вярата. Аристотеловата девета книга от „Метафизиката“ е неговата модална теория, а християнското учение от своя страна за Света Троица е „А-то и Б-то“ на християнската вяра.
No comments:
Post a Comment