Монотонния ритъм на английският дъжд се
претопява между ръцете и струните на китарата ми в никога не излизали на белия свят
мелодии. А дали е бял света или е
очернен от страданията и мъките на хората, които се борят за промяна, а тя все
не идва. Изцедени, изтощени, но въоръжени с надежда, те продължават и
продължават. Ние продължаваме! Такива сме българите, борбени, непримирими, не
се прекланяме пред несправедливото тиранично владичество на угоените измамни политици. Народа ще бъде
свободен! Да! Вярвам в това. Не се отказвам! Не се предавам! И сега тук в тази
страна известна с призраци и духове, чувствайки се и аз понякога като призрак
или дух, ходя облечена в материалното си тяло и се опитвам да преобразя света с
красотата си. Красота която един ден ще повехне, но красотата на музиката ми, е
и ще остане вечна. Тя (музиката) ни свързва по един специален начин и ни прави
различни хора, различна порода. Ние комуникираме на друг език. Езика на
Вселената, който се разбира само от тези които са от нашия вид и природа. А
дори и да не се разбира, се чувства и точно в това е свободата. Свободата в
музиката е да можеш да избереш понякога когато си поискаш, да не разбираш нищо.
Просто да се отпуснеш и да оставиш тя да те обсипе като дъжд, а ти да не правиш
нищо. Да те води. Много хора ги е страх от дъжда. Крият се. Не обичт да са
мокри. Само ние музикантите можем да си позволим понякога да не разбираме нищо.
Да се доверим на дъжда, дори и да се превърне в буря. Това не е лесно, а и
останалите не го разбират. Описват го като бездействие и привидно то е такова,
но всъщност е най-сложното действие. Говорите ли езика на Вселената, ще попита
някой от нас онзи който се поклаща под саунда на разкриваща, разкрепостяваща душите песен, разтърсваща
мозъците в неистови истерии. Този свят, всички, обществата и подземните
включително, вечно търсят обяснения, логика, разбиране и тълкуване. Ние обаче
сме освободени от това задължение, още преди да се родим. Общуваме на езика на
Вселената, езика на музиката, а ако искаме не общуваме, просто мълчим, защото и
тишината е музика. Тя никога няма да спре, няма да те предаде, ще те обича и ще
ти бъде вярна. Днес дъждът е английски, вчера беше български, утре може да бъде
швейцарски, японски, а
някога бе австрийски, словашки, френски, унгарски, македонски, чешки,
испански... Кажи, кажи, кажи ми какъв ще е утре? Ако не, ми го изсвири!
No comments:
Post a Comment