по
епископ Александър Милеант
Съдържание
Централна тема на старозаветните Свещени книги е
пришествието на Месията и установяването на Царството Божие сред хората.
Независимо от своята древност, старозаветните пророчества
не са загубили своята актуалност. На вярващите хора те помагат по-дълбоко и
по-пълно да разберат своята вяра, а на невярващите служат като доказателство за
съществуването на Бога и Неговото участие в човешкия живот. Самият факт, че
пророците са могли толкова точно и с такива подробности да предсказват събития,
които е трябвало да се случат след много столетия или хилядолетия, свидетелства
за това, че чрез тях е говорил сам Бог.
Освен това, изпълняването на старозаветните пророчества
на Господ Иисус Христос, както ще видим, изключва възможността за
съществуването на друг месия. Истинският Месия може да бъде само един – Той
вече дойде. Всички други претенденти за това звание, в миналото и в бъдещето,
са самозванци и лъжци, „вълци в овчи кожи”. Последният лъжемесия, който ще
дойде преди края на света, ще бъде Антихристът. Съгласно предсказанията на
древните пророци и апостоли, много хора ще повярват в него, като в гениален
вожд и „спасител” на човечеството. Но той ще донесе на света само мъка и
разорение.
1.
Преглед
на месианските пророчества
Старозаветните книги са пълни с пророчества за Месията и
Неговото благодатно Царство. Целта на старозаветните пророци е била да
подготвят евреите, а чрез тях и цялото човечество, за пришествието на Спасителя
на света, за да може по време на това пришествие да Го разпознаят и да повярват
в Него. Но задачата на тези пророци е била доста трудна по няколко причини.
Първо Месията е трябвало да бъде не просто велик човек, но едновременно с това
и Бог т.е Богочовек. Затова пророците трябвало да разкрият божествената природа
на Месията, но под такава форма, че да не дават повод за отиване към
многобожие, към което древните хора, в това число и евреите, били склонни.
На второ място, пророците трябвало да покажат, че делото
на Месията не се изчерпва само с външно подобряване на условията на живот: избягване
на болестите, смъртта, бедността, социалното неравенство, престъпленията и т.н.
Но целта Му при идването Му в света на първо място е да помогне на хората да се
избавят от вътрешното зло – греха и страстта, и да им покаже пътя към Бога.
Защото физическото зло е само следствие от нравственото зло. Затова Месията
трябвало да започне спасението на хората с унищожаване на самия корен на злото
– в душата на човека.
Но духовното възраждане не е възможно без доброволното и
активно участие на самия човек. От тук идва и трудността на делото на Месията –
да спаси човека с доброволното участие на самия човек, защото на човека е
дадена свобода да избира между доброто и злото.
Старозаветните пророчества обхващат всички страни на този
дълъг и сложен духовно-физически процес, свързан с пришествието на Месията.
Разбира се, не всеки човек от старозаветните времена е
могъл да се извиси до състояние на ясно разбиране целта на пришествието на
Месия. Затова Бог разкрива личността на Месия и устройството на Неговото
Царство постепенно, според мярката на това доколко хората, ползвайки духовния
опит на предишните поколения, достигали по-високо духовно равнище.
Месианските пророчества обхващат много хилядолетия – от
прародителите Адам и Ева до времената близки до пришествието на Господа Иисуса
Христа в началото на новата ера.
Старозаветните книги съдържат няколкостотин пророчества
за Месията и Неговото благодатно Царство и много често са изпъстрени със
символи и алегории. Най-много пророчества за пришествието има у пророк Мойсей,
цар Давид, пророците Исая, Даниил и Захария.
Често в пророческите събития има картини, в които
едновременно участват събития отдалечени едно от друго с векове и даже
хилядолетия. Този, който чете написаното от пророците, трябва да привикне да
гледа на събитията в такава многовековна перспектива, в която е показано
началото, средата и краят на дългия и сложен духовен процес.
2.
Пророчества
в книгата на Мойсей
Пророк Мойсей, живял 1500 години преди Христа, е записал
в своите книги най-древните пророчества за Спасителя на света, които в течение
на хилядолетия са се съхранявали в устните предания на евреите.
Първото
предсказание за Месията било чуто от нашите
прародители Адам и Ева, още в райската градина, след вкусването на забранения
плод. Тогава Бог казва на дявола: „и ще
всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те
поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата.” (Бит. 3:15) С тези думи
Господ осъдил дявола и утешил прародителите с обещанието, че техен потомък, ще
победи дявола. Още в това първо пророчество Месията се нарича „семе на жената”,
което показва, Неговото необичайно раждане от жена, която ще зачене без
участието на мъж. Евреите винаги са смятали, че това пророчество се отнася до
Месията.
Второто
пророчество за Месията (също в книга Битие) говори за
благословението, което от Него се разпространява върху всички хора. То е казано
на праведния Авраам, когато той проявил изключителна преданост и послушание към
Бога, показвайки категорична готовност да принесе в жертва своя единствен син
Исаак. Тогава Бог чрез Ангела обещал на Авраам: „и ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи, задето
послуша гласа Ми” (Бит. 22:18). В оригиналния текст думата „семе” е в
единствено число, което показва, че в това пророчество става дума за един
определен Потомък, Чието благословение ще се разпространи върху всички човеци.
Евреите винаги са отнасяли това пророчество към Месията, като, разбира се, са
смятали, че благословението ще се разпространи само върху избрания народ. При
жертвоприношението Авраам предобразява Бог Отец, а Исаак – Сина Божий, който
трябва да пострада на кръста. Важността на пророчеството се вижда от това, че
Бог го потвърждава с клетва.
Третото
пророчество за Месията е изречено от патриарх Иаков,
внук на Авраам, който преди смъртта си благославя своите 12 сина и казва: „Скиптърът не ще се отнеме от Иуда и
законодателят - от чреслата му, докле не дойде Примирителят, и Нему ще се
покоряват народите” (Бит. 49:10). Скиптърът е символ на власт. Смисълът на
това пророчество е, че потомците на Иуда ще имат свои собствени управници и
законодатели до момента, в който дойде Месията, който тук се нарича
„Примирител”. Думата „примирител” разкрива нова черта в характеристиката на
неговата дейност: Той ще премахне враждата между хората и Бога, която се е
появила като следствие от греха.
Следващото (четвърто)
пророчество за Месията в образ на звезда, възхождаща от потомството на
Иаков, е произнесено от пророк Валаам, съвременник на пророк Мойсей. Князете на
Моав извикали пророк Валаам, за да прокълне еврейския народ, който ги заплашвал
с нахлуване в земята им. Те се надявали, че проклятието на пророка ще им
помогне да удържат победа над израилтяните. Пророк Валаам, гледайки към
приближаващия се еврейски народ, в пророческо видение видял в далечината също и
далечния Потомък на този народ. В състояние на духовен възторг вместо да изрече
проклятие, Валаам възкликнал: „Виждам Го, но още не. Съзирам Го, но не близо.
Изгрява звезда от Иаков и се изправя жезъл от Израил, и поразява князете на
Моав и ще съкруши всички синове на Сифа.” (числа 24:17). Образните наименования
на Месията като звезда и жезъл показват Неговото значение като ръководител и
пастир. Поражението на князете на Моав и Сифа е иносказателно и подсказва
съкрушението на силите на злото, които се опълчват срещу Царството на Месията.
По такъв начин това пророчество на Валаам допълва по-древното пророчество за
поразяването на главата на змията (Бит. 3:15). Той ще порази както „змията”
така и нейните слуги. Това пророчество дава началото на вярването, че
пришествието на Месията ще бъде предшествано от появяването на небето на ярка
звезда, каквато както знаем, наистина се е появила преди раждането на нашия
Господ Иисус Христос.
Последното, пето,
пророчество за Месията, което намираме в книгите на Мойсей, е казано от
Бога на самия пророк Мойсей, в края на неговия живот. Господ му обещал, че един
ден Той ще въздигне от еврейския народ друг Пророк, подобен по значение и
духовна сила и че сам Бог ще говори чрез устата на този Пророк. (Втор.
18:18-19). Допълнението, направено в края на книга Второзаконие от
съвременниците на Ездра, 450 години преди Христа, свидетелства, че измежду
многото пророци, които са излезли от средите на еврейския народ през
хилядолетната му история, не се намерил нито един подобен на Мойсей. Така че
еврейският народ от времето на Мойсей очаквал да види в лицето на Месията
най-великия пророк-законодател.
Като обобщение можем да кажем, че още преди образуването
на еврейската нация, още в патриархално време, на предците на евреите са били
известни много ценни и съществени сведения за Месията, а именно: че Той ще
съкруши дявола и неговите слуги, че ще донесе благословение на всички народи,
че ще бъде Примирител и Вожд и че Царството Му ще пребъде вечно. Тези сведения
от евреите преминали към езическите народи – индуси, перси, китайци, а после –
към гърците. Предавали се под формата на предания и легенди. С времето те се
затъмнили и изопачили, но въпреки това няма съмнение в общия им произход.
3.
Пророчествата
на цар Давид
След смъртта на пророк Мойсей и настаняването на евреите
в Обетованата земя, пророчествата за Месията спират за дълги столетия. По
времето на цар Давид възниква нова серия пророчества, в които се разкрива
царското и Божественото достойнство на Христа. Господ обещава на Давид чрез
устата на пророк Натан: „Той ще съгради
дом на името Ми, и Аз ще утвърдя престола на царството му довека.”(2 Царст. 7:13).
Личният опит на цар Давид, както и неговият поетичен дар,
му позволяват в цяла поредица псалми невероятно ярко и живо да опише личността
и подвига на Месията. Например във втори псалом цар Давид предсказва враждата
на враговете на Месията против Него. Най-важната истина, разкрита в този псалом
е, че Месията е Божи Син, а планината Сион, на която бил издигнат храмът и
градът Йерусалим, символизира Царството на Месията - Църквата. В няколко от
следващите псалми също става дума за Божеството на Месията. „Твоят престол, Боже, е вечен; жезълът на
правотата е жезъл на Твоето царство. Ти обикна правдата и намрази
беззаконието, затова, Боже, Твоят Бог Те помаза с елей на радост повече от
Твоите съучастници” (Пс. 44:7-8). Изтъквайки разликата между помазващия и
помазвания Бог, това пророчество дава основата за вяра в триипостасния Бог.
Псалом 39 посочва, че старозаветните жертви не са
достатъчни за изкуплението на греховете на човечеството и свидетелства за
предстоящите страдания на Месията.
Съгласно 109 псалом, Месията е не само Жертва, но и
Свещеник, който принася като жертва на Бога Самия Себе Си. Тук също раждането
на Месията, Божия Син, се изобразява като предвечно събитие. Христос е вечен
като Своя Отец. Когато се споменава думата „утроба” това не означава, че Бог
има органи, подобни на човешките, а се има предвид, че Божият Син е единосъщен
на Бог Отец.
Псалом 71 е химн за прослава на Месията. В него виждаме
Месията в пълнотата на Неговата слава. Този псалом е изключително радостен.
Като обобщение може да се каже следното: за пришествието
на Месията се говори в псалми 17, 49, 67, 95-97; за Царството на Месията – в
псалми 2, 17, 19, 20, 44, 65, 71, 109, 131; за свещенството на Месията – в
псалом 109; за страданията, смъртта и възкресението Му – в псалми 15, 21, 30,
39, 40, 65, 68, 98. В псалми 40, 54 и 108 се говори за предателя Юда. За възнесението
на Христос на небето – в псалом 67. За Христос като основател на Църквата -
псалом 117. За славата на Месията - псалом
8. За страшния съд – псалом 96. За
наследяването на вечния покой от праведниците - псалом 94.
За разбирането на пророческите псалми трябва да се помни,
че Давид, както и другите велики праведници от Стария Завет, са били предобрази
на Христа. Затова често, това, което Давид пише за себе си се отнася не към
него самия, а към Христос. Така месианските пророчества на Давид, поставят
основите за вярата в Месията като истинен и единосъщен Син Божий, Цар,
Първосвещеник и Изкупител на човечеството.
4.
Пророчества
на Исая
Както вече беше споменато, пред старозаветните пророци
стояла отговорната задача да удържат еврейския народ във вярата в Единия Бог и
да подготвят почвата за вярата в идващия Месия, като Лице, имащо освен човешка,
още и Божествена природа. За Божеството на Христос пророците трябвало да
говорят така, че евреите да не го разберат по езически като многобожие. Затова
старозаветните пророци разкривали тайната на Божеството на Месията постепенно,
според мярката на утвърждаване на еврейския народ във вярата в Единия Бог.
След пророчествата на цер Давид настъпва затишие за цели
250 години. Пророчествата се подновяват чак седем века преди Христа от пророк
Исая, който разкрива Божествената природа на Христос още по-очевидно.
В книгата на Пророк Исая има толкова много пророчества за
Христос и новозаветните събития, че понякога го наричат старозаветен
Евангелист.
Пророк Исая пише също за човешката природа на Господ и за
това, че Месията ще се роди от Дева (Ис. 7:14), (Ис. 9:6-7). Св. пророк Исая
също предсказва за проповедта на Месията в северната част на обетованата земя,
в пределите на Завулоновите и Нефталимовите колена. (Ис. 9:1-2). В по-късните
пророчества Исая често нарича Месията с друго име: младочка, клон от корена
(Ис. 11:1). Тук се предсказва за помазанието на Христос със седемте дара на
Светия дух, т.е. с цялата пълнота на благодатта на Светия Дух, което се случва
в деня на Неговото кръщение в река Йордан. В други пророчества се говори за
качествата на Христос, за милосърдието и кротостта Му (Ис. 42:1-4), за великото
Му търпение и снизхождение към човешките немощи (Ис. 61:1-2). Освен душевните
недъзи, Месията трябвало да изцелява и физическите немощи, както предсказва
Исая (Ис. 35:5-6).
По Божия план, спасението на хората трябва да става в
Царството на Месията. Това благодатно Царство често пророците сравняват със
стройно здание. Месията, който е от една страна основател на Божието Царство, а
от друга - основа на истинската вяра, е наречен от пророците Камък, т.е.
основата, на която се съгражда Божието Царство (Ис. 28:16). В това пророчество
на първо място се изтъква също колко е важно да се вярва в Месията. „Вярващият в Него няма да се посрами!”
Следващото пророчество допълва предишните, в които за
Месията се говори като за Примирител и източник на благословение не само за
евреите, но и за всички народи. (Ис. 49:6). Но независимо колко голяма ще бъде
духовната светлина, изхождаща от Месията, Исая предвижда, че не всички евреи ще
видят тази светлина, поради своята духовна загрубялост и стремежа си към
земното. (Ис. 6:9-10)
5.
Страдащият
Месия
Очистителните жертвоприношения заемат централно място в
религиозния живот на еврейския народ. Всеки правоверен евреин от дете знаел от
Закона, че греховете се заличават само чрез изкупителна кръвна жертва. Всички
празници и семейни събития били съпроводени от жертвоприношения. Пророците не
обясняват в какво се изразява очистителната сила на жертвоприношенията, но от
техните предсказания за страданията на Месията се вижда, че вехтозаветните жертвоприношения
посочват великата изкупителна жертва на Месията, която Той е трябвало да
принесе за очистване на греховете на света. Вътрешната връзка между греха и
следващите след него страдания и смъртта на човека, както и между доброволните
страдания и следващото след тях спасение на човека и до днес си остава не
докрай разбрана.
Най-ярко и подробно предсказание за страданията на
Месията е пророчеството на Исая, което заема книга и половина (края на 52-ра и
цялата 53-та глава). Това пророчество съдържа такива подробности за страданията
на Христа, че читателят остава с впечатление, че пророк Исая е бил в самото
подножие на Голгота, а той всъщност е живял седем века преди Христа.
Встъпителната фраза на това пророчество „Кой повярва на това, що е чул от нас?”
(Ис. 53:1) свидетелства за ноебичайността на описваното събитие, което изисква
значително усилие от страна на читателя, за да повярва в него. И действително,
в предишните пророчества на Исая се говори за величието и славата на Месията, а
в това – за Неговото доброволно унижение, страдание и смърт! Месията, който е
свят и съвършено чист от лични грехове, търпи всичките тези страдания заради
очистването на човешките беззакония.
Много ярко е описал страданията на Спасителя и св. цар
Давид я своя 21 псалом.
|
Псалом 21
|
Евангелистите
|
|
8 стих
|
Марк 15:29
|
|
17 стих
|
Лука 23:33
|
|
19 стих
|
Матей 27:35
|
|
9 стих
|
Матей 27:43
|
|
2 стих
|
Матей 27:43
|
Също Ис. 50:4-11 → Мат. 26:67
Чрез тези пророчества за страданията на Месията става
разбираемо и древното загадъчно пророчество на патриарх Иаков (Бит. 49:9-11) В
него лъвът със своето величие и мощ символизира Месията, Който трябва да се
роди от Иудиното коляно. За смъртта на Месията говорят и пророческите думи на
Иаков относно умиването на одеждите в гроздов сок. Гроздето е символ на кръвта.
Към тези древни свидетелства за страданията на Месията
трябва да се добави пророчеството на Захария, който е живял два века след Исая
(500 г. пр Хр.). В 3 глава на своята книга пророк Захария описва видението на
великия йерей Иисус, облечен в началото в окървавени, а после в светли ризи.
Одеянието на йерея Иисус символизира нравственото състояние на народа: отначало
греховно, а после – праведно. Интересно е, че според това пророчество
очистването на греховете ще стане в един ден. С други думи една определена
Жертва ще извърши това очистване. Втората част на пророчеството, която се
намира в 12 глава, говори за кръстните страдания на Месията, за пронизването Му
с копие и за разкаянието на народа.
6.
Възкръсването
на Месията
Но освен необходимостта от страдания на Месията и тяхното спасително
действие, пророците предсказват и Неговото възкресение от мъртвите и славата Му
след това. (Ис. 53:10-12) С други думи Месията след смъртта ще оживее, за да
възглави Царството на праведниците и ще бъде нравствено удовлетворен от
резултата на Своите страдания.
В 15 псалом Цар Давид също предсказва възкресението на Христа. (Пс.
15:9-11)
Пророк Осия споменава за тридневното възкресение. (Ос. 6:1-2, срв. І
Кор. 15:4).
Освен всички преки пророчества за безсмъртието на Месията,
за това фактически се свидетелства и на всички места от Вехтия завет, където
Месията се нарича Бог. (например в Пс. 2, Пс. 44, Пс. 109, Ис. 9:6, Иер. 23:5,
Мих. 5:2, Мал. 3:1), защото Бог е безсмъртен. За безсмъртието на Месията може
да се заключи и от предсказанията за Неговото вечно царство. (например в Бит
49:10, 2 Цар. 7:13, Пс. 2, Пс. 131:11, Иез. 37:24, Дан. 7:13), защото вечното
Царство предполага вечен Цар!
Виждаме, че старозавените пророци съвсем определено
говорят за изкупителни страдания, смърт, а след това – възкресение и слава на
Месията. На Него Му предстои да умре за очистване на човешките грехове и да
възкръсне за да оглави вечното Царство на спасените от Него. Тези истини първо
са разкрити от пророците, а после лягат в основата на християнската вяра.
7.
Пророчества
на св. пророк Даниил
Патриарх Иаков определя пришествието на Примирителя по
времето, когато потомците на Иуда ще изгубят своята политическа независимост.
Пророк Даниил уточнява това време на седемдесет седмини. (Дан. 9:24-27) Трябва
да се уточни, че под седмина се разбират седем години. Целият този период от
490 години (70 х 7) се разделя на три части: по време на първите седем седмини
(7 х 7) ще бъде възобновен град Йерусалим и храма; после към края на следващите
62 седмини ще дойде Христос, Който ще заличи беззаконията, ще донесе вечна
правда и ще изпълни всички пророчества, но първо ще пострада и ще бъде предаден
на смърт; и накрая през последната седмина ще се утвърди Новият завет и ще се
прекратят обичайните жертвоприношения в Йерусалимския храм, а в светилището ще
настанат мерзост и запустение, след което градът и храмът ще бъдат отново
разрушени. Изумително е как точно съвпада това пророчество с последвалите
исторически събития в живота на еврейския народ и повествуванието на Евангелията.
При пророк Даниил има и друго важно пророческо
свидетелство, което е записано като видение на Месията като вечен Владика.
(Дан. 7:13-14) В това пророчество Месията е наречен Син човечески, което идва
да покаже Неговата човешка природа и както знаем от Евангелието сам Господ
Иисус Христос често нарича Себе Си с това име. (Мат. 8:20, 9:6, 12:40, 24:30 и
т.н.).
8.
Предсказания
на „малките” пророци
В старозаветните свещени книги има 12 книги на т.нар.
„малки” пророци. Наричат се така, защото техните книги имат сравнително малък
размер. От „малките” пророци за Месията са писали Осия, Иоил, Амос, Михей,
Ахей, Захария и Малахия.
Пророк Михей е записал широко известното пророчество за
Витлеем, което цитирали иудейските книжници, когато цар Ирод ги питал къде
трябва да се роди Христос. (Михей 5:2) В него се казва, че въпреки, че Витлеем
е малък и незначителен град, той ще се удостои да стане място на раждането на
Месията, чийто действителен произход е във вечността. Вечното битие е
отличително свойство на Бога. Затова пророчеството свидетелства за вечността и
от тук за единосъщието на Месията с Бог Отец.
Пророчествата на Захарий и Амос се отнасят до последните
дни от земния живот на Месията. Пророчеството на Захарий разказва за радостното
влизане на Месията в Йерусалим на гърба на ослица. (Зах. 9:9-11) Ослицата е
символ на мира, както конят е символ на войната. Съгласно това пророчество
Месията трябва да възвести мира на хората – примирението с Бога и
прекратяване на враждите между хората.
Втората част на пророчеството предсказва освобождаването на душите на умрелите
хора в резултат от изкупителните страдания на Месията.
Следващото пророчество на Захарий говори за това, че
Месията ще бъде предаден за 30 сребърника. (Зах. 11:12-13)
Пророк Амос предсказал за помрачаването на слънцето,
което се случва по време на разпъването на Господ Иисус Христос. (Ам. 8:9)
Подобно предсказание има и у Захарий (Зах. 14:5-9)
Следващите месиански предсказания на пророците Агей,
Захарий и Малахий имат тясно отношение към построения втори Иерусалимски храм.
Връщайки се от вавилонския плен, евреите започнали възстановяването на
разрушения Соломонов храм без много ентисуазъм. Цялата страна е разорена и
много от тях предпочитали първо да построят свои собствени домове. Затова на
пророците се падала задачата да подтикват евреите към построяването на Божия
дом. За да ги ободряват те им казвали, че новият храм отстъпва по външен вид на
стария, но по своето духовно значение ще го превъзхожда многократно и причината
за тази слава ще бъде фактът, че този именно храм ще бъде посетен от очаквания
Месия. Освен това в пророчеството на Захарий става дума за създаване не на
каменен, а на духовен храм – Църквата на вярващите. (Агей 2:6-7); (Зах. 6:12);
(Мал. 3:1).
Малахий е последният старозаветен пророк. С неговото
пророчество за посланието на „Ангела” за приготвяне на пътя за Господа, Който
скоро ще дойде, завършва мисията на старозаветните пророци и настъпва периодът
на очакване на първото пришествие на Христа.
9.
Очакване
на пришествието на Месията
Ако обобщим съдържанието на старозаветните пророчества за
Месията, ще видим, че евреите, имайки толкова подробно и всестранно описание на
Неговата личност, са могли лесно да придобият правилна вяра в Него. На тях им е
било известно, че Месията ще има две природи: човешка и Божествена, че той ще
бъде най-великият пророк, цар и първосвещеник, помазан от Бога (Отца) за това
служение и ще бъде добър Пастир.
Пророчествата свидетелстват също, че делото на Месията ще
бъде поражението на дявола и неговите слуги, изкуплението на хората от греха,
изцеляването на техните душевни и физически недъзи и примирението с Бога; че
Той ще освети вярващите и ще установи Нов Завет и че Неговите духовни блага ще
се разпространят върху цялото човечество.
Пророците разкриват и много събития от живота на Месията,
а именно: Той ще бъде наследник на Авраам, от Иудиното коляно, от рода на цар
Давид, ще се роди от Дева в град Витлеем, ще проповядва мир на хората, ще
изцелява болести, ще бъде кротък и състрадателен, ще бъде предаден, невинно
осъден, ще пострада, ще бъде пронизан с копие, ще умре, ще бъде погребан в нов
гроб, по време на разпятието Му ще настане тъмнина. След това Месията ще слезе
в ада и ще изведе от него душите на хората, след което ще възкръсне от
мъртвите. Предсказано е също, че няма да Го признаят за Месия, а някои даже ще
враждуват срещу Него, макар и неуспешно. Плодът на Неговото изкупление ще бъде
духовното обновление на вярващите и изливане върху тях на благодатта на Светия
Дух.
Накрая пророците определят, че времето на Неговото
пришествие ще съвпадне с момента, когато Иудиното коляно ще загуби своята
самостоятелност, което ще се случи не по-късно от седемдесет седмини (490
години), след указа за възстановяване на град Йерусалим и не по-рано от
разрушението на втория Йерусалимски храм; че Той ще унищожи антихриста и отново
ще дойде в слава. Крайният резултат на Неговата дейност ще бъде достигането на
справедливост, мир и радост.
За природата на Месията и за величието на Неговите дела
свидетелстват и имената, с които Го назовават пророците: Лъв, Давид, Младочка,
Бог Крепък, Емануил, Съветник, Началник на света, Отец на бъдещия век,
Примирител, Звезда, Пророк, Син Божий, Цар, Помазаник (Месия), Изкупител, Бог,
Господ, Раб (Божий), Праведник, Син човешки, Светая Светих.
Така старозаветните пророци подготвили необходимите
условия за успешно разпространение на новозаветната вяра.
10.
Изпълнение
на пророчествата за Месията
За това, че много евреи са били духовно подготвени да
приемат Месията, се вижда от началните глави на Евангелието от Лука. Света Дева
Мария, праведна Елисавета, свещеник Захарий, праведни Симеон, пророчица Анна и
много жители на Йерусалим свързват рождението на Иисус Христос с изпълнение на
древните пророчества за пришествието на Месията, за прощаване на греховете, за
поваляне на гордите и възнасяне на смирените, за възстановяване на Завета с
Бога, за служение Богу с чисто сърце от страна на Израил. След като Иисус
Христос излиза на проповед, Евангелията свидетелстват с каква лекота много
евреи с чувствителни сърца узнавали за обещания Месия, за което съобщавали на
свои познати, например апостолите Андрей и Филип, а по-късно Натанаил и Петър
(Иоан 1:40-44).
Иисус Христос се признава за Месия и отнася към Себе си
предсказанията на пророците, например: предсказанието на Исаия за Духа
Господен, Който трябва да слезе върху Месията (Ис. 61:1, Лук. 4:18);
предсказанието за изцелението на болните (Ис. 35:5-7, Мат. 11:5). Иисус
похвалил ап. Петър за това, че Го е нарекъл Христос, Син на Живия Бог и обещал
да основе Своята Църква на неговата вяра. (Мат. 16:16). Говорил на иудеите да
вникват в Писанията, тъй като Писанията свидетелствуват за Него (Иоан 5:39).
Той говори и за това, че е Син, Който трябва да седо отдясно на Отца,
позовавайки се на Псалом 109 (Мат. 22:44). Иисус Христос също говори и за това,
че Той е „Камъкът”, отхвърлен от „строителите,” като се позовава на известното
предсказание в 117 Псалом (Мат. 21:42). Преди Своите страдания Иисус Христос
напомня на Своите ученици, че „трябва да се изпълни всичко написано за Него”
(Лук. 22:37, Ис. 53 гл.). По време на съда у Каиафа на прекия въпрос на
първосвещеника, дали Той е „Христос, Син Божий”, Христос отговаря утвърдително
и напомня пророчеството на Даниил за Сина Човешки (Мат. 26:63-64, Дан. 7:13), и
това Негово признание става формална причина за осъждането Му на смърт. След Своето
възкресение от мъртвите, Христос укорява апостолите, че те „о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали
пророците” (Лук. 24:25) С една дума, още от самото начало на Своето
обществено служение до кръстните Си страдания и след възкресението Си Иисус
Христос се признава за Месията, който е обещан от пророците.
Ако пред народа Христос избягвал да Се нарича Месия, а
само се позовавал на пророчествата за Себе Си, то Той правел това поради
грубите и изкривени представи за Месията, които били приети от същия този
народ. Христос по всякакъв начин се пазел от световна слава и намеса в
политическия живот.
Заради унизителната си зависимост от Рим, много евреи
искали да намерят в лицето на Месията, могъщ цар-завоевател, който да им даде
политическа независимост, слава и земни блага. Иисус дойде за да призове хората
към духовно възраждане. Той обеща не земни блага, а небесни, като награда за
добродетелта. Затова много евреи се отрекли от Христа.
Пред Христовото разпятие апостолите малодушно се
разколебали в своята вяра в Христос, но след Неговото възкресение от мъртвите
нямали ни най-малко съмнение, че именно Той е обещаният от Бога Спасител. След
възкресението вярата им в Него толкова укрепнала, че заради Христос те били
готови и наистина отдавали своя живот за Него. За да убеждават евреите в
истинността на християнската вяра, апостолите непрекъснато се позовавали на
древните пророчества за Спасителя в своите послания. Затова тяхното слово,
независимо от неверието и противодействието, основно от страна на
първосвещениците и книжниците, имало такъв успех в началото между евреите, а
после и сред езичниците.
No comments:
Post a Comment