Въплътилият се Логос, Иисус Христос стои в средището на
световната история. Времето преди Христа е време на подготовка на
Боговъплъщението, а времето след Христа е време на обожението на човеците,
което се извършва чрез въплъщението на Логоса, Бог-Слово. Като нов принцип на
живота на човеците Христос необходимо трябва да бъде истински Бог и съвършен
Човек, т.е. Богочовек. От двойствеността на цялостните природи следва
двойственост и на волите и действията. Защото, ако се признае, че човешките
действия в Христа са подчинени така, че те се явяват само оръдие в ръцете на
Словото, то незабелязано може да се изпадне в аполинарианство, а ако се
признаят за нещо чуждо и външно на Словото, това води към несторианство -
монофизитство, а след това и към монотелитство. Преп. Максим излиза от това
затруднение, като внася в христологията уточнение. Той подчертава, че между
Христа и обикновения човек има разлика и че волята принадлежи към природата.
Съединението на душата и тялото образува съвършената и пълна природа и това е
не толкова ипостасно, колкото природно единение. Волите и действията в Христа
изхождат от природите, а не от Ипостаста. Ащом природите са две, то и волите и
действията са две. Както в Св. Троица една е божествената природа и една е
волята, така и в Христа две са природите и оттук две са волите. За да поясни,
че тези две воли в Христа не влизат в противоречие помежду си, преп. Максим
внася ново уточнение, като изтъква, че има „природна воля” и „разсъдъчна,
гномическа воля”. На природата принадлежи само естественото желание, а изборът,
разсъдъчната, гномическа воля принадлежи на личността. Човешката природа на
Иисуса Христа има само природна, а не разсъдъчна воля, понеже избора, насоката
на волята определя Бог Слово, Който със Своята божествена воля ръководи и
човешката. Затова в Христа се изключват всякакви заблуди и всякакъв грях.
„Единородният Син Божи, предвечното Слово, Което е от
Бога Отца, Източникът на живота и безсмъртието се яви на нас, които седим в
мрак и смъртна сянка (Ис. 9:2. Мат 4:16), като се въплътил от Св. Дух и
пресветата Дева и ни показа образа на богоподобния живот, като ни даде св.
заповеди с обещание на небесното царство за тези, които живеят според тях...
Като претърпял спасителни страдания и възкръснал от мъртвите, дарувал ни е
надежда за възкресение и вечен живот; чрез послушанието Си разрушил вината на
прародителския грях и със смъртта Си унищожил властта на смъртта, та „както в
Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят” (1 Кор. 15:22); и най-после,
като се възнесъл на небето и седнал отдясно на Отца, изпратил Св. Дух в залог
на живот, в просвещение и освещение на нашите души и в помощ на подвизаващите
се за спасение, в помощ да изпълняват заповедите Му. Спасителят доброволно и
свободно приел върху Себе Си всички немощи на човека, за да го освободи от тях,
както огънят разтопява восъка или слънцето прогонва мрака. Във връзка с
изкупителното дело на Иисуса Христа преп. Максим повтаря мисълта на св. Ириней
Лионски и св. Атанасий Велики, че „Бог затова станал човек и Син Божи — Син
Човечески, за да направи нас богове и синове Божии”. В основата на учението на
преп. Максим за изкуплението и спасителното обожение на човека легнала
формулата на св. Григорий Богослов, че „което не е възприето, то не е и
излекувано”. Преп. Максим обяснява изкупителното дело Христово, както св.
Ириней Лионски, като възстановяване, възглавяване и събиране на цялото
творение. Движещата сила на изкуплението и спасението е любовта, а нищо не стои
по-високо от изявената на кръста любов.
No comments:
Post a Comment