Преподобни Максим Изповедник е роден около 580 г. в
Константинопол в знатно семейство. След като получил много добро образование,
бил назначен около 610 г. за първи секретар при двора на император Ираклий. В
двореца обаче започнала бързо да се шири монотелитската ерес, създадена от
императора и Константинополския патриарх Сергий. След като излязъл указът на
императора в подкрепа на монотелитството, преп. Максим, голям негов противник,
се принудил да напусне длъжността си и постъпил в 613-614 г. в уединената
Хризополска обител до Халкидон. Неговото смирение и подвижническият му подвиг
му спечелили любовта и уважението на братята. Избрали го за свой игумен, но той
се отказал от тази чест. Продължавал да води смела борба против монотелитството
Поради нахлуването на персите и засилването на ереста, а и за да може
по-успешно да води борба против нея, в 632 г. св. Максим отишъл в Александрия,
а оттам в Картаген, където останал по-дълго време. И оттам водел още по-смела
борба против монофизитството и монотелитството. В 645 г. в Картаген водил
успешен спор с бившия Константинополски патриарх Пир I и го убедил да се откаже
от монотелитството, макар че по-късно той отново се върнал към него. В Рим св.
Максим убедил папа Мартин I да свика в 649 г. Латеранския събор, който осъдил
ектезиса на император Ираклий и типоса на император Констанс и решително
защитил църковното учение за двете воли и действия в Христа. По искане на
озлобените монотелити в 653 г. преп. Максим и ученикът му Анастасий билц
изпратени под стража в Константинопол. След дълги изтезания били осъдени на
заточение. В 655 г. преп. Максим бил изпратен в крепостта Визия в Тракия. И в
изгнание не бил оставен спокоен. Продължавали да го изтезават и да го
принуждават да признае правотата на монотелитството, но напразно. В 662 г.
преподобни Максим трябвало да се яви отново на съд пред събор в Константинопол.
Подложен бил отново на изтезания. Накрая бил осъден на изгнание, след като му
бил отрязан езикът и отсечена дясната ръка, за да не може да проповядва и да
пише. Същата участ постигнала и ученика му Анастасий. Наскоро, на 13 август 662
г., преподобни Максим починал.
Съчинения
Преподобни Максим е написал много съчинения почти във
всички области на богословието: екзегетика, догматика, аскетика, мистика и
литургика. Може да се каже, че той е бил универсален богослов като великите
отци от IV и V в., които са били негови учители.
Екзегетически
1. „Върху различни трудни въпроси в Свещ. Писание до
Таласий” (De variis Scripturae sacrae quaestionibus ac dubiis ad Thalassium,
PG, t. 90, col. 243—785) —след въведение върху злото съдържа 65 въпроси и
отговори върху трудни места в Свещ. Писание; тълкуванията са предимно
алегорически. Често библейски текстове служат за изходно начало за богословско-мистичeски
размишления.
2. „Въпроси и отговори” (Questiones et responsionesз, PG,
t. 90, col. 785—855) — 79 кратки въпроси и отговори върху трудни места в Свещ.
Писание.
3. „Тълкувание на 59 псалом” (Expositio in psalmum LIX,
PG, t. 90, col. 855—872).
4. „Кратко изяснение на Господнята молитва” (Orationes
Diminicae brexis expositio, PG, t. 90, col. 872—910).
5. „До Теопемт Схоластик” (Ad Theopemtum scholasticum,
PG, t. 90, col. 1393—1400) — тълкувание на Лука 6:29 и 18:2 сл. и Иоан 20:17.
6. „Коментар към съчиненията на Дионисий Ареопагит”
(Scholia in Opera S. Dionysii Areopagitae, към съчиненията на Псевдо-Дионисий,
PG, t. 4, col. 15—432, 527—576) — изяснения в схоли на места от съчиненията на
Псевдо-Дионисий Ареопагит: За божествените места. За мистическото богословие,
За небесната йерархия и За земната йерархия.
7. „Коментар на различни трудни места в съчиненията на
Дионисий Ареопагит и Григорий Богослов” (De variis difficilibus locis Ss.
Dionysii et Gregorii Theologi, PG, t. 91, col. 1031—1060).
8. „Неясноти в съчиненията на св. Григорий Богослов”
(Ambigua in S. Gregorium Theologum, PG, t. 91, col. 1061—1418).
Догматическо-полемически
1. „Догматически (богословски) и полемически съчинения”
(Opuscula theologica et polemica, PG, t. 91, col. 9—286) — голяма част от тях
са насочени против монофизитството и монотелитството и разглеждат въпроси във
връзка с догматите за Св. Троица, Личността на Иисуса Христа, двете природи и
двете воли в Христа и др. Някои от тия малки съчинения са извлечения от
по-големи съчинения на преп. Максим.
2. „За душата” (De anima, PG, t. 91, col. 354—362) —
посветено е на антропологически въпроси.
3. „Диспут с Пир” (Disputatio S. Maximi adversus Pyrrhum,
PG, t. 91, col. 287—354) — обоснована и убедителна защита на учението за двете воли
в Христа
Нравствено-аскетически
1. „Подвижническо слово — Аскетическа книга” (Liber
asceticus, PG, t. 90, col. 911—956)—разговор между един игумен и един млад
монах за главните задължения на последовниците Христови.
2. „Глава за любовта” (Capita de xaritate, PG, t. 90,
col. 959—1080) — сборник от 400 размисли за любовта, най-висшата добродетел,
извлечени главно от творенията на св. отци.
3. „Друга глава” (Capita alia, PG, t. 90, col. 1401—1462)
— сборник от 243 размисли върху нравоучителни въпроси.
4. „Глави (200) върху божественото достойнство на Син
Божи и Неговото въплъщение” (Capita ad theologia Deique Filii in carne
dispensationem spectantia, PG, t. 90, col. 1083—1176) — съдържат учение за
Троичността и изкуплението.
5. „Различн и глави” (500) върху богословието и
икономията и върху добродетелите и пороците (Diversa capita ad theologium et
oeconomiam spectantia deque virtute ac vitio, PG, t. 90, col. 1177—1392).
6. „Богословски глави или слова” (Capita theologica, loci
communes sive sermones electi, PG, t. 91, col. 721—1018) — 71 слова, които се
състоят главно от извлечения от Свещ. Писание и светоотеческата литература
Литургически
1. „Тайноводство“ (Mystagogica, PG, t. 91, 657—718} в 24
глави. След уводни изяснителни мисли върху Църквата съдържа мистико-алегорическо
обяснение на тайнствения смисъл на свещенодействията, главно на св. литургия.
2. „Църковен календар” (Computus ecclesiasicus, PG, t.
19, col. 1217—1280) — у Migne е издаден при съчиненията на Евсевий Кесарийски;
съдържа обяснения във връзка с празниците особено с определяне деня на
празнуването на Възкресение Христово.
3. Три химни (PG, t. 91, col. 1417—1424) — една
благодарствена и просителна молитва, една прослава и молитвено песнопение към
Христа и една прослава на Св. Троица
Писма
Писмата на преп. Максим (PG, t. 91, col. 363—650), на
брой 45 са отправени към епископи, игумени, презвитери, монаси и др. В тях се
защищава църковното учение, дават се нравоучителни наставления и се засягат
лични въпроси
No comments:
Post a Comment