ХРИСТИЯНСКИ ПРАЗНИЦИ И ИКОНОГРАФИЯ

Не е далече времето, когато животът на много хора се е измервал с установените празници. Те са придавали особена окраска на човешкия живот и на всеки сезон от годината.

Църковните празници са пробив в нашия всекидневен, су­етен и напрегнат живот - едно по-светло, по-радостно и по-прекрасно преживяване. Честването им е съприкосновение с друга реалност, която придава смисъл и освещава живота. Църковните празници са свидетелство за Бога, за света на любовта и свободата, за които е създаден човекът и към които се стреми много често, макар и несъзнателно.

По принцип празниците принадлежат към истинската осно­ва на човешкия живот и култура. В църковния календар лесно можем да открием отглас в по-голяма или в по-малка стенен от юдейските или от езическите празници. Но тяхната духовна основа почива на Евангелието и църковната история, на хри­стиянското разбиране за живота - за,неговите цели и смисъл. Раннохристиянските отци и учители на Църквата често са подчертавали, че посредством християнските празници нагледно се представят благодатните дарове на „религията па спасени­ето", а тяхната последователност в годишния богослужебен кръг ни разкрива основните моменти от свещената история -Божия промисъл за света и човека. Така учението на Църквата преминава от есхатологията към всекидневния живот на хри­стиянина, освещавайки годишния космически цикъл на него­вия живот.

Християнските празници водят началото си от апостолско време. В евангелската история не намираме примери за това, че Спасителят Иисус Христос е давал указания на учениците Си във връзка с честването на празниците. Макар и Сам Той да е почитал юдейските празници като дни, в които се събирало голямо множество народ, пред което е произнасял Своите проповеди. В същото време Той показвал, че тези празници получават своя дълбок смисъл и пълнота чрез Него и в край­ната цел на Неговата мисия тук на земята.

Първите християнски празници (на първо място Пасха) са установени по аналогия с юдейските, но тяхното вътрешно съдържание изцяло е проникнато от духа на християнската свобода. На тази основа Църквата установява впоследствие празници и разкрива техния богословски смисъл.

Църковните празници не са само възпоменаване и прослава па отделни събития от живота на Спасителя, на Пресвета Богородица и светците, но и израз иутвърждаване на догматите на вярата.

Църковната година е изпълнена с празници, повече от които са обогатени постепенно през вековете и с народни обичай,¹ предания и битови особености от повсеместен или регионален характер. Богослужебните празници не са само наследство от църковната традиция. Всеки път те отново и отново ни въвеж­дат в благодатния живот на Църквата, във вътрешния духовен смисъл на честваните знаменателни събития, които преобра­зяват и обновяват света и човека. Те ни въвеждат не само в „идеята" на едно събитие или историята му, но и в неговата радост и печал, в неговата жива и конкретна реалност.

Църковните празници по своята важност и литургична търже­ственост се разделят на „дванадесет" големи или велики (8 Господски и 4 Богородични), както и такива, които не влизат в това число. Към 12-те големи или велики църковни празници се отнасят:

1.                Рождество Богородично — 8 септември.

2.       Въздвижеиие на Честния Кръст Господен — 14 сеп­тември.

3.       Въведение Богородично - 21 ноември.

4.       Рождество Христово ~ 25 декември.

5.        Богоявление (Йордановден) - 6 януари.

6.        Сретеиие Господне - 2 февруари.

7.        Вход Господен в Йерусалим (Връбница, Цаетница) -неделята преди Пасха.

8.        Благовещение — 25 март.

9.        Възнесение Господне - на 40-я ден след Пасха.

10.          Петдесетница (Слизане на Светия Дух над апостоли­те ) — на 50-я ден след Пасха.

11.          Преображение Господне — 6 август.

12.          Успение на Пресее/па Богородица - 15 август.

Празникът ПАСХА — Възкресение Христово (Великден), не влиза в числото на 12-те празници, затова защото той се оп­ределя от Църквата като „празник на празниците и търже­ство на тържествата".

Църковната година започва от 1 септември. Основание за установяване на това начало Църквата намира в апостолското четиво от св. ев. Лука, 4:16, което се чете на този ден по време на св. Литургия. В него се говори за „годината на Господа, която ще донесе спасение" (Лк 4:19; Ис 61:2):

„Дойде и в Назарет, където бе отраснал. И както обикновено правеше, влезе един съботен ден в синаго­гата и стана да чете. Подадоха Му книгата на про­рок Исаия и Той, като разгъна свитъка, намери мяс­тото, където бе писано: Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам онези, които имат съкрушени сърца, да проповядвам на пленените освобождение, на сле­пите проглеждане, да пусна на свобода измъчените, да проповядвам годината на Господа, която ще доне­се спасение" (Лк 4:16-19). И като затворил книгата и я дал на слугата, Той започнал да говори, че прочетеното пророчество се е изпълнило върху Него, че Той е истинският Месия, пратен от Бога Отца за спасението на човеците и обновлението на живота им. "И всички Му засвидетелстваха това, и се чудеха на благодатните Му думи, които излизаха от устата Му". Празникът на новолетието бил установен от светите отци на Първия Вселенски събор в Никея. Впрочем вехтозаветната и езическата нова година също започвала на 1 септември.

            Християнските празници имат три значения:

1.      Религиозно – защото са повод за извършване на богослужение и участие в тайнствата и за размисъл върху словото Божие;

2.      Обществено – защото чрез общата молитва у християните се култивира чувството за равенство и единство. Чрез празничната почивка от ежедневните занимания им се дава повод и да благотворят;

3.      Антропологично – защото дава възможност за телесна почивка и духовен размисъл и осъзнаване на духовната същност на човека. В тази връзка и Господ е казал, че „съботата е създадена за човека”.

Празниците се делят на седмични (честват се всяка седмица) и годишни (честват се веднъж в годината); още на подвижни (честват се на различна дата но в един и същ седмичен ден) и неподвижни (на една и съща дата, но в различен седмичен ден). Църковният календар се е изградил върху първия християнски празник - Възкресението, неделя. Към неделния ден били прибавени най-важните събития от живота на Господа Иисуса Христа, които също имат отношение към нашето спасение. Към тях били присъединени Богородичните и Светителски празници, в които се възпоменават и честват хора, придобили лична святост и прославили Господа Иисуса. Още от II век два от седмичните дни - сряда и петък, били определени за пост: сряда като ден на предаване на Господа, а петък като ден на разпятието Му. Така се създава празничният календар на Христовата църква. Той не е бил еднакъв в отделните църкви, но с течение на времето от смесването на местните календари се създал празничния календар на Източната православна църква.

Църквата почела светиите като победители на греха и като хора придобили добродетели. Тази почит се изразила в определяне специален възпоменателен ден за тях, в изграждане на храмове в тяхна чест, в почитане светите им мощи, в изобразяване образите им в Свети икони. Почитта, която отдаваме на светиите се различава от почитта, която отдаваме към Бога.

Светийските празници биват: празници на ангели, на пророци, на Свети Йоан Предтеча, на апостоли, на мъченици, на преподобни, на светители, на безсребърници и пр. Най-древните светийски празници са на апостоли и мъченици. По време на гоненията християните започнали да почитат и тези, които били пострадали за вярата, без да са приели смърт за нея - те били наречени изповедници.

Всеки празник има своя икона, на която е представено всичко най-важно, най-ценно и неповторимо, което се отнася до съдържанието на празника или до житието на светията (напр. на иконата на Св. Йоан Кръстител се изобразява или отсечената му глава или думите му „Покайте се, защото се приближи Царството Небесно”).

За първи път Иисус Христос е осветил свещено изображе­ние - Своя „Неръкотворен образ" - „Се. Убрус". Според Све­щеното Предание художникът посланик Хашиш - архивар и дворцов художник на едеския цар Авгар УУкама, управлявал Едеса (днешния град Урфа в Турция), два пъти - 4 г. пр. Хр. -7 г. сл. Хр. и 13-15 г. сл. Хр. - е трябвало да нарисува образа на Спасителя. Но не е могъл да се приближи до Него поради множеството, което Го следвало и окръжавало от всички стра­ни. Тогава Спасителят, Който знае и „помислите па сърцето", обърсал лицето Си с кърпа и върху нея се отпечатал пречис­тият Му образ. Този неръкотворен образ се пазил в Едеса до 944 г. Той е един от основните иконографски типове на Иисус Христос в християнското изкуство.

Първият иконописец, дръзнал да нарисува образа на св. Богородица с младенеца Иисус, е св. ев. Лука. Когато Божията Майка видяла завършената икона, възкликнала: „Отсега ще ме облажават всички родове. Благодатта на родилия се от мене и моята да бьде с тази икона."

В първите векове на християнството, когато богослужението е било предимно тайно и иконографията не е била така развита, са се използвали и много символни изображения. Основна идея в тези първи паметници на изкуството е възкресението и победата над смъртта. Едни от най-разпространените символи са рибата, агнето, лозата, кипарисът, котвата, паунът или птицата Феникс, както и образът на добрия пастир.

Църквата винаги е следяла пътищата за развитие на църков­ното изкуство, което още от първите векове на християнство­то е било в центъра на богословските спорове. На вселенските събори са се приемали правила и догматически определения, отнасящи се до свещения образ - иконата. Светите отци са разработили богословие па образа, тържествено утвърдено в определенията на Седмия вселенски събор в Ни кея (787). Това събитие влиза и в литургичния живот на Църквата с установя­ването на празника „Тържество на Православието" (Неделя православна - Първа Неделя на Великия пост).

Всеки народ с приемането на християнството внася своя принос в православното църковно изкуство и всеки от тях създава собствен тип святост и свой собствен тип икони. Християн­ският художник съзерцава Божествените образи със своите духовни очи и едва след това ги претворява в линии и багри.

Църквата винаги напомня, че иконата е създадена преди всичко за поклонение и е оръдие на благодатта. Православна­та икона се изгражда на принципа за отсъствие на емоционална и веществена доминанта в нея (вкл аксесоари, т.е. подробности от бита, които по-скоро отвличат вниманието. Тя отразява в себе си вели­ките истини на вярата в Спасителя - тя е едновременно и про­повед, и молитва, и средство за духовно преобразяване.