Боговдъхновеност на Свещ. Писание

Въпреки, че през цялото време на историята са се опитвали да направят благовестието политическо, целият Нов Завет си остава учение на църквата.

Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата, 2 Тим. 3:16

Защото никога по човешка воля не е изречено пророчество, но от Дух Светий просветявани са говорили светите Божии човеци. 2 Петр. 1:21

Думата „пророк“ в Свещ. Писание не означава „прорицател“ или „предсказател“, а е по отношение на такъв който знае нещо предварително открито от Бог. В този смисъл Адам се явява първият пророк, защото той първи и непосредствено общува с Бог.

И в последните дни, казва Бог,
ще излея от Духа Си на всяка твар;
и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват,
юношите ви ще виждат видения
и старците ви ще сънуват сънища.

Още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си.
В онези дни ще пророкуват.

Деяния 2:17-18

Всеки човек ще бъде пророк когато достигне до познанието на Бога. В по-тесен смисъл „пророци“ са всички онези чрез които прозвучава или се записва Божието Слово – библейските писатели. В най-тесен смисъл „пророк“ е наречен конкретен човек – личност, отделен за служение за Бог. Към понятието ПРОРОК са призовани всички човеци.

Предането, че Свещеното Писани е Боговдъхновено е трайно установено в самия Нов Завет, за разлика от елинистическите съчинения. За боговдъхновеността свидетестват и всички отци, учители и писатели на Църквата. В светлината на това разбиране съществуването на Свещ. Писание се дължи изключително и само на Божието Откровение, дихание и благодат. Именно тази благодат и сила прави Божието Слово живо. Светите Отци не развиват систематично учение за боговдъхновеността. За тях боговдъхновеността има характер на лично събитие или благодатна теофания – харизматика. Светите Отци отдават Божието Слово на Свещ. Писатели на осезанието на Светия Дух който живее в тях до степента за която им е полезно. Боговдъхновеноста не засяга само разумната дейност, а цялото битие на съществуване. Боговдъхновеноста се явява събитие на Божията грижа, на Божия промисъл.

Боговдъхновеноста е Христофания или пребиваване на Св. Дух което издига човешките биологични функции на по-високо ниво и осветлява целия човек. От тук следва, че Боговдъхновеноста не е временно състояние, а постоянна, жизнена връзка с личния троичен Бог. В този смисъл Боговдъхновеноста е временно магическо обсебване като древните оракули, елинистическото предание и гадателите.

Когато говорим за лична връзка на древните писатели и троичния Бог, това изключва всякакво разбиране на боговдъхновеността като механическа.

Има различни теории за боговдъхновеноста, но истинската теория е свързана с връзката на човек с църквата. MODUS VIVENTI – постоянна боговдъхновеност. Механична боговдъхновеност няма, защото това би означавало, че в един момент Бог не се грижи за човека и го изоставя, но това не е така.

Човек е ирелационно същество, той не е създаден да бъде сам и самотен. Има знак на равенство между Свещеното Писание и Свещеното Предание. Нишката е тънка, но трябва да се знае разликата. Хората са различни в различното им възрастване. Как върприемаме личността, как другия възприема другия. Когато говори за човек и Божествен свят, човек съдейства и е съработник на Бог. Това съдействие не поставя в опасност авторитета на божествената истина, защото Дух Свети прочиства и просветлява ума, така че Свещ. Писание да може да разбере правилно, да възвести и предаде по подходящ начин божествените смисли. Процеса на очистването е като рефиниране, за всеки този процес е различен, лествицата е различна в полза на човека.

Има асиметричност която присъства в библ. Богослужение и литургия, непрекъснато преплитане на ясния с неясния човек за свободата на човека, а не това той да бъде скован както в юдейските предписания които са невъзможни за изпълнение. Не човек е за култовото предписание, а култовото предписание е за човека. Асиметричността присъства навсякъде в православието, докато в католицизма всичко е правила. Достоевски пише разказ за свободата и най-голямата илюзия, че я притежаваме.