Св. Йоан Златоуст
Екзегетическия
стил на Св.Йоан Златоуст се определя в школата на Диодор, там се оформя
библейския му светоглед. Като екзегет той не е новатор. Придържа се към
установилата се Антиохийска традиция. Св.Йоан Златоуст остава в своите
тълкувания винаги реалист, ползва се от тълкуванията на своя учител Диодор
Тарсийски и това му помага да избегне крайностите в които изпада Теодор
Мопсуестийски, въпреки че и той е от същата школа [1].
В богословието на
Св.Йоан Златоуст ни се открива една напълно православна христология. Той ясно
говори за единството на две природи в едно Лице, Лицето на Богочовека; за
единосъщието и равенството на Син и Отец, за две воли в Христа. Той е Бог и
Човек. „ Нека нито да смесваме, нито да разделяме. Един е Бог, един Христос Син
Божий. А когато аз казвам „Един”, указвам на съединение, а не на смесване, тъй
като едното естество не се е превърнало в другото, а само се е съединило с
него”(Филип. Бес.7:3).
В Църквата, която е Христовото Тяло се продължава Христовото дело чрез
Тайнствата. Златоуст говори предимно за Кръщението и Евхаристията. Кръщението
въдворява човека в Църквата, прави възможно общението му с останалите християни
и със Самия Христос. Със Св.Тайнство Кръщение ние можем да участваме на
сватбения пир – да се храним с Тялото и Кръвта Господни и да се
обожваме(Катех.3:19).
Св.Йоан Златоуст говори за Евхаристията като за Жертва, подчертавайки
нейния реализъм. Приемайки Тялото и Кръвта Христови, ние ставаме едно с Него,
извършва се нашето спасение и обожение. Става нашето нравствено преобразяване.
Същевременно Евхаристията ни съединява помежду ни, прави ни членове на едното
Тяло. Единствената беда на християните е само в това, че те не приемат тази
Храна(Тълк.Мат.82:5). Златоустия пастир непрестанно напомня, подтиква, окуражава
християните за Причастие с Христос, колкото е възможно по често. „Ако ти, казва
Златоуст, не си достоен за Причастие, то тогава не си достоен и за участие в
Литургията на верните и следователно – и в молитвите”(Тълк.Ефес.3:4). [2]
Съчинения.
В своята огромна литературно-богословска дейност Св.Йоан Златоуст с еднаква вещина, широта и задълбоченост се проявява почти във всички области на богословската мисъл, знание и творчество (екзегетика, догматика, апологетика, етика, пастирско богословие, омилетика, литургика). Той е най-плодовитият писател на Източната църква. Запазените му съчинения могат да се подредят в следните групи: 1) Изследвания, 2) Екзегетически беседи, 3) Проповеди, слова и речи, 4) Писма и 5) Литургия.
Литургия
Божествената литургия на св. Иоан Златоуст е съкращение на литургията на Св.Василий Велики. Някои западни богослови отричат принадлежността и на Св.Йоан Златоуст, други я поставят между съмнителните негови съчинения. Има обаче древни свидетелства, дори от времето на светителя, че ако не е съставил своя, най-малко е съкратил литургията на Св.Василий Велики. Приемникът му по катедра — Константинополският патриарх Прокъл, — като изтъква, че св. Василий Велики съкратил тъй наречената „Апостолска литургия“, понеже съвременниците му се изморявали от продължителността й, след това отбелязва: „След не много време златоглаголивият наш отец Иоан, като пастир, който ревностно се грижи за спасението на овцете и обръща вни-мание на леността на човешката природа, поискал да изтръгне с корен всеки сатанински предлог; затова и изключил много нещо от литургията и наредил тя да се извършва по-съкратено“. По-късно Иерусалимският патриарх Софроний (VII в.) свидетелства: „Сега повече от другите на почит е свещенодействието на Василий Велики и Йоан Златоуст“. За литургията на Св.Йоан Златоуст свидетелства още канонистът Теодор Валсамон, който в писмо до Александрийския патриарх Марко подчертава, че всички църкви трябва да извършват свещенодействията според предаденото от Василий Велики и Йоан Златоуст. А Св.Симеон Солунски пише: „Богоглаголивите Василий и Златоуст, които подробно са изложили чина на тайноводството, са наредили да го извършваме така, както го извършва нашата Църква“. Някои съчинения на св. Йоан Златоуст били превеждани в старобългарската книжнина наскоро след покръстването на българския народ и били твърде популярни. С името на цар Симеон се свързва един голям сборник от избрани слова, предимно от съчиненията на св. Иоан Златоуст. Подборът, а вероятно и преводът били направени от самия Симеон, който нарекъл сборника „Златоструй“. В своето „Учително евангелие“ епископ Константин Преславски взел тълкуванията на евангелските текстове на 38 беседи от съчиненията на св.Йоан Златоуст. Йоан Екзарх при съставянето на своя „Шестоднев“ използувал не само „Шестоднева“ на св. Василий Велики, но и съчинениятана св. Иоан Златоуст. От „Беседата против богомилите“ на презвитер Козма се вижда, че той е познавал съчиненията на св.Йоан Златоуст. Супрасълският сборник (от XI в.) съдържа Златоустови слова. Книжовникът Дионисий, ученик на св. Теодосий Търновски, превел Златоустовия проповеднически сборник „Маргарит“. В Рилския сборник (панагирик) от 1479 г., писан в Жегликовския манастир, вероятно по поръка на Рилския манастир, където се пази и сега, се съдържат произведения на Св.Йоан Златоуст. В сборници със смесено съдържание и дамаскини от XVII и XVIII в. са включени и Златоустови проповеди [3]
В своята огромна литературно-богословска дейност Св.Йоан Златоуст с еднаква вещина, широта и задълбоченост се проявява почти във всички области на богословската мисъл, знание и творчество (екзегетика, догматика, апологетика, етика, пастирско богословие, омилетика, литургика). Той е най-плодовитият писател на Източната църква. Запазените му съчинения могат да се подредят в следните групи: 1) Изследвания, 2) Екзегетически беседи, 3) Проповеди, слова и речи, 4) Писма и 5) Литургия.
Литургия
Божествената литургия на св. Иоан Златоуст е съкращение на литургията на Св.Василий Велики. Някои западни богослови отричат принадлежността и на Св.Йоан Златоуст, други я поставят между съмнителните негови съчинения. Има обаче древни свидетелства, дори от времето на светителя, че ако не е съставил своя, най-малко е съкратил литургията на Св.Василий Велики. Приемникът му по катедра — Константинополският патриарх Прокъл, — като изтъква, че св. Василий Велики съкратил тъй наречената „Апостолска литургия“, понеже съвременниците му се изморявали от продължителността й, след това отбелязва: „След не много време златоглаголивият наш отец Иоан, като пастир, който ревностно се грижи за спасението на овцете и обръща вни-мание на леността на човешката природа, поискал да изтръгне с корен всеки сатанински предлог; затова и изключил много нещо от литургията и наредил тя да се извършва по-съкратено“. По-късно Иерусалимският патриарх Софроний (VII в.) свидетелства: „Сега повече от другите на почит е свещенодействието на Василий Велики и Йоан Златоуст“. За литургията на Св.Йоан Златоуст свидетелства още канонистът Теодор Валсамон, който в писмо до Александрийския патриарх Марко подчертава, че всички църкви трябва да извършват свещенодействията според предаденото от Василий Велики и Йоан Златоуст. А Св.Симеон Солунски пише: „Богоглаголивите Василий и Златоуст, които подробно са изложили чина на тайноводството, са наредили да го извършваме така, както го извършва нашата Църква“. Някои съчинения на св. Йоан Златоуст били превеждани в старобългарската книжнина наскоро след покръстването на българския народ и били твърде популярни. С името на цар Симеон се свързва един голям сборник от избрани слова, предимно от съчиненията на св. Иоан Златоуст. Подборът, а вероятно и преводът били направени от самия Симеон, който нарекъл сборника „Златоструй“. В своето „Учително евангелие“ епископ Константин Преславски взел тълкуванията на евангелските текстове на 38 беседи от съчиненията на св.Йоан Златоуст. Йоан Екзарх при съставянето на своя „Шестоднев“ използувал не само „Шестоднева“ на св. Василий Велики, но и съчинениятана св. Иоан Златоуст. От „Беседата против богомилите“ на презвитер Козма се вижда, че той е познавал съчиненията на св.Йоан Златоуст. Супрасълският сборник (от XI в.) съдържа Златоустови слова. Книжовникът Дионисий, ученик на св. Теодосий Търновски, превел Златоустовия проповеднически сборник „Маргарит“. В Рилския сборник (панагирик) от 1479 г., писан в Жегликовския манастир, вероятно по поръка на Рилския манастир, където се пази и сега, се съдържат произведения на Св.Йоан Златоуст. В сборници със смесено съдържание и дамаскини от XVII и XVIII в. са включени и Златоустови проповеди [3]
Животът на Златоуст е труден и бурен. Това е живот на подвижник и
мъченик. Той не се отчайва, винаги и във всичко показва величието на своя дух и
изключителната си любов към човека. Златоустовият принцип е: „ Ние водим война,
но тази наша война не прави живите мъртви, а мъртвите – оживотворени духовно.
Не еретика преследвам аз, а ерестта; не грешника, а греха. Калкото и да ме
обиждаш, от чисто сърце ти го казвам: Мир, защото любовта на Бога е у мене. И
колкото повече да намалява любовта ви към мене, толкова повече ще ви обичам.”
Църквата винаги е сочила Св.Йоан
Златоуст като образец на изряден духовник и богослов.
[1] Флоровски, Георги. Източните
Отци ІVв. І том, Изд.Тавор, 1992, стр.329
[2] Чиликов, Стоян.
Въведение в богословието на Отците.
Пловдив, 2007, стр. 147
[3] Цоневски,
Илия. Патрология. С.И, С-я, 1986
No comments:
Post a Comment