Да носим плод отива отвъд служението!

Делата на плътта трябва да бъдат отстранявани в противен случай, Святия Дух няма да може да изпълни сърцата ни. Сърце което е изпълнено със себе си, не може да бъде изпълнено със Святия Дух. Да бъдем като Христос, това е приоритетно, защото и без друго светът е навлязъл достатъчно в църквите. Повечето пастори и лидери смятат, че са призвани да бъдат успешни и вярват в просперитета, но това ги отдалечава от Христос. Мнозина от християните сме забравили, че истинското призвание е да бъдем Христоподобни, а не преуспяващи или известни. Целта и желанието да бъдеш известен, не идва от Божието намерение. Истинската стойност на нещата не се състои в това което правим. Звучи неприемливо може би? Но колкото и да си амбициозен, Бог не се впечатлява нито от това, нито от всички активности взети на куп които извършваш за Него и в Негово име. Христос не призовава никой да бъде известен! Същността на християнството дори не е в това колко дълго се молим и как проповядваме. Господ по-скоро се интересува от отношението ни към другите. В едно семейство, ако един от съпрузите не свидетелства за живота на другия, тогава е под въпрос до колко Христос е реален. Ако в дома си и семейството си на първо място не бъдем като Христос, тогава няма смисъл въобще да Му служим. Библията казва, че има клонки които ще се махнат от лозята. Ако даден грях е начин на живот, Бог не може да го прости. Докато грехът не се е превърнал в начин на живот, е необходимо да побързаме и да се покаем. Как представяме Христос на тази земя, се вижда по отношението ни към другите. Всички деноминации започват в началото с образа на Христос пред себе си. Как продължават и как завършват обаче? Винаги трябва да признаваме Христос в другите, когато Го видим. Виновни сме за това, че не признаваме Христос в другите. Единственото което може да промени човека е любовта и думата „благодаря“. Когато дойде Духът на истината, Той ще ни покаже истината. Силата на Бог ще дойде от мъже и жени ревностни за Бога. Хората няма да слушат проповеди от амвона, но ще гледат живота. Ще намират такива които живеят като Христос. Илия си мислеше, че е единствен и живееше скрит в пещера, изолиран, но разбра, че има още 7000 като него. Никой няма право да казва, че е единствения, единствената църква, единствения служител и т.н. Никой няма право да се хвали с църквата в която ходи. Когото застанем пред престола на Бог, Той ще ни попита дали наистина сме познавали Сина Му Христос.

Не вие избрахте Мене, но Аз избрах вас и ви определих да излезете в света и да принасяте плод, и плодът ви да бъде траен; и каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде. Йоан 15:16

Да носим плод отива отвъд служението – да бъдем изражение на Самия Христос. Не е съществено това което правим за Христос, а това което ставаме в Него. Според ревността и жаждата ще бъдем съдени. Исус не беше впечатлен от тълпите, а от сърцата на хората. Всичко ще изчезне, но храма на Св. Дух ще остане, т.е. ние!

Записки от Национална Християнска Евангелска Конференция с Дейвид /74 г./ и Гари Уилкерсън, 8- 10 април 2005