Апостол
Павел след случая в Дамаск получава
умът на Христос. Умът на Христос това е
решение което всеки трябва да вземе.
Как ще продължи служението човек който
е спрян на неговия път? Павел беше убеден,
че всичко което е извършил, е според
Писанията. Филипяни 2 гл. Ап. Павел
изостави цялата си репутация: „Изоставих
цялата си репутация и направих себе си
слуга. Станах слуга и сега съм роб на
Христос!“ - нека този начин на мислене
да бъде и у нас. Как? Ап. Павел говореше
за изпразване от себе си, от гордост,
своеволие и плътска амбиция. „Искам
умът на Христос“ - „Искам ум Христов“
- това е желанието което трябва да напира
в нас и Бог ще проправи път за това когато
се молим. Той ни призовава към молитвата
и друг по-кратък път няма. Той иска лично
да се свърже с нас и ние лично да Го
преживеем, както ап. Павел който искаше
лично да преживее Христос. Главата му
беше пълна със знание, но нямаше откровение
за Христос. Павел искаше лично откровение
и ние трябва да искаме лично откровение,
което не става с знания, библейски
колежи, богословски университети,
духовни семинарии, слушане на проповеди
или конференции. Ако нямаме лично време
и преживяване с Христос, нямаме нищо.
Липсата на време прекарано с Бога е
пренебрежение към самия Него. Думата
за пренебрежение от гр.ез. се превежда
„безгрижие“. Когато пренебрегваме
молитвата се отваря врата за редица
изкушения. В молитва идват много
откровения както за нас, така и за хората
за които се молим. Не може да използваме
хората за собствените си цели, ако
следваме Христос. Ап. Павел изпрати
Тимотей да надзирава църквите, понеже
той самия беше в затвора и нямаше как
да направи лично това. Павел не използва
хората за собствените си цели и нито
един път не се възползва от тях. Той
изпрати Тимотей, защото не намери друг
който да притежава ум Христов. Каквито
и качества да имаме, ако не притежаваме
ум Христов, всичко останало е безсмислено.
Без ум Христов няма как да бъдем ръководени
от Божия Дух и да се наречем Божи синове
и дъщери. Умът Христов ни прави слуги
на Бога. Тимотей имаше същия дух като
Павел, дух на слуга. Всички търсят своите
си неща и в повечето църкви концепцията
им е да въведат Христос през задната
врата, а не през портите. Какво пречи да
придобием ум Христов? Пожеланието е
основната пречка. Пожеланието е
най-голямото изкушение за църквата в
момента от което произлизат различни
фалшиви учения и учения за просперитета.
Просперитетното учение е едно от
най-опасните за църквата, то няма нищо
общо с умът Христов! Просперитетното
учение отклонява християните от истините
на Словото, то пречи за придобиване на
Христов ум и дух на слуга. Но човек, който
се е затворил насаме с Бога като ап.
Павел, общува с Бога и Го следва, на него
Бог ще му открие истината. „Презряхте
деня на малките работи“ - в това се
състои проблема. Нека първо да мислим
за Божите неща, да обичаме църквата си
и да обичаме хората. Тогава да проверим
себе си дали сме слуги и доколко
притежаваме ум Христов. Единствения
начин това да стане и Бог да действа е
в молитва. Бог действа чрез молитва.
Никога не трябва да оставяме човек да
ни говори или друг служител на ни влияе
в живота. Това е работа на Святия Дух,
Който никой никога не може да замести!
Записки
от Национална Християнска Евангелска
Конференция с Дейвид /74 г./ и Гари
Уилкерсън, 8- 10 април 2005
No comments:
Post a Comment