Зависимостите имат предимно духовна страна

„Ако обичаш човека такъв, какъвто е, то ти обичаш него. Ако се опитваш кардинално да го промениш, то ти обичаш себе си.” – Августин Блажени

  

    Много неща са казани и написани за зависимостите, но мисля, че малко хора разбират проблема цялостно и в неговата същност. Тук, в този доклад ще се опитам да кажа какво е зависимост, причините за нейното появяване и последствията, които тя носи след себе си. След това ще разкажа за специфичната християнска гледна точка на проблема, за християнската нравственост и християнския възглед за човека. Ще разкажа моята история, какво аз съм преживяла (преминаването и излизането от моята зависимост с наркотиците) и различните видове терапия (като ще разкажа също къде аз съм получила помощ).

    Що е зависимост? „Зависимостта се определя като физическа и психическа зависимост от психоактивни вещества (алкохол, тютюн, хероин и други наркотици), които преминават кръвно – мозъчната бариера след поглъщане, като временно променят химичната среда на мозъка, действието им влияе предимно на централната нервна система. Когато дадено вещество или действие и желанието от индивида да се набавят, започнат да управляват тялото, мислите и емоциите му – той е пристрастен.”[1] Според друг източник, сайта на „Ренессанс – интер” – това е център за лечение на наркомании и други зависимости, специалисти, които аз много уважавам: „Зависимост (адикция) – натрапчива потребност, която човек изпитва, подтикваща го към определени действия. Фактори, влияещи на зависимостта: генетични, биологични, фармакологични и социални. Зависимостта в медицинско отношение се определя като натрапчива потребност от използване на познато вещество, съпроводена от нарастване на толерантността и от ясно изразени физиологични и психологични симптоми.”[2] „Ренессанс – интер” е център, наскоро открит в България, Варна от специалисти, които имат дългогодишен опит в Украйна и 42% успеваемост на пациентите. Позовавам се най – много на информация относно зависимостите на техния сайт, защото ги познавам лично като хора и специалисти и ценя тяхното мнение. По – надолу в сайта се казва, че има физическа зависимост и психологическа склонност. Най – разпространените сред химическите зависимости са ; алкохолизъм, опиумна наркомания, зависимост от стимулатори, медикаментозна наркомания. Развитието на химическата зависимост ( причинена от химически вещества) има строга етапност, като тя зависи от динамиката на развитие на симптомите и синдромите, сега ще изброя синдромите, показани в сайта. Това са: синдром на променена реактивност (увеличаване на толерантността, тоест организмът ти иска повече и повече от вземаното вещество), синдром на физическа зависимост (физически дискомфорт в състояние извън опиянение), синдром на психическа зависимост (психически дискомфорт извън опиянение) и синдром на последствията в дългосрочен план (соматични усложнения и личностни изменения). Според данни на Националния фокусен център за наркотици и наркомании от 2010 година, у нас около 30 000 души употребяват наркотици. За 2011 година – 31 316 лица, проблемно употребяващи наркотични вещества в България. Виждаме, че това е една голяма цифра и за съжаление тя расте. Според доклада за 2011 година – 38,9% от студентите в страната са опитвали някакъв наркотик поне веднъж в живота си. „През 2011 година  - 27% (около 15-17 000) 15-16 годишни ученици са употребили поне веднъж в живота си какъвто и да е незаконен наркотик.”[3] Данните показват доста голям процент за нашето общество. Не бива да си затваряме очите за такива проблеми, защото те наистина съществуват и за съжаление, никое семейство не е застраховано, независимо бедно или богато, с деца, отгледани с любов или лишени от нея, с разведени родители или не, с добро образование или без него – това е проблем, засягащ всички слоеве на обществото. Ето и малко статистика за Европа – според данни на Годишния доклад за 2011 година – „Състояние на проблема с наркотиците в Европа”[4] през 2010 година около 33 милиона възрастни европейци са използвали някакъв наркотик. Става ясно, че този проблем въобще не е за подценяване, а по – скоро е много дълбок. Наркоманията е тежка зависимост, защото води до сериозни личностни изменения, а в много случаи и до смърт. Когато човек не може вече да се контролира, тогава говорим за зависимост и тогава вече има нужда от помощ. А иначе по – рано има нужда от превенция, за да знае човек реалната опасност, която наркотиците водят със себе си, за да може да се предпази. Младите хора да са наясно с проблемите и последствията от наркотиците. При наркотичната зависимост причините, довели до нея са основно две: желание да се избяга от действителността (обикновено след голяма трагедия) и от любопитство ( при младежите, в компания). А веднъж вече зависим е много трудно да излезеш от това си състояние, понякога почти невъзможно. Много млади хора умряха така в незнанието си (когато за започнали) и след това в неспособността си да се справят с проблема.

    Истината е, че човек трябва да намери баланс в нещата, с които живее, с които се занимава. Балансът е нещо много важно за всеки, за да не навлезе в дадени крайности. Когато човек живее с баланс и се чувства полезен от това, което върши, тогава ще бъде и удовлетворен. Опираме до въпроса за свободата. Но за нея ще говоря малко по – късно. Сега бих искала да спомена нещо и за социалната адаптация след лечение на дадена зависимост. „Наличието на знания и мотивация не е достатъчно за пълната промяна на зависимото поведение. Необходимо е да се придобият навици за живот в трезвеност.”[5] Защото има риск от рецидив, от повтаряне на грешката, да се върнеш към това, към което си бил зависим, или пък да се обърнеш към друга зависимост. Аз вярвам, че в човек остава една празнина (то е като когато нещо се извади от него) и е нужно да бъде заменено с друго – изграждащо, полезно за самия човек и за хората около него. Не може да се остане в „нищото”. Човек трябва да се развива позитивно, не може да стои на едно място. Трябва да живее с цел, да има смисъл в живота си, мотивация да преследва поставените си цели. И за всичко това е необходимо време, доста време и усилия. Някои от областите в живота на човек (веднъж разбил живота си), където да насочи усилията си за развитие са: режим, организация на свободното време, спорт, възстановяване и построяване на зрели взаимоотношения с близките (обикновено при зависимост тези отношения са били нарушени или напълно прекратени), образование, намиране на работа, управление на лични финанси и съставяне на бюджет. Също така много важно е изграждането на нов кръг на общуване, с хора, живеещи трезво, както и духовно развитие, построяване на дългосрочни цели. И, разбира се, зависимият, който се лекува има нужда от подкрепата на близките си, от много любов и разбиране, за да не се почувства отхвърлен и нежелан, безполезен. Има нужда от надежда за възстановяване и излизане от проблема. В този смисъл християнството и вярата в Исус могат да ти дадат една истинска надежда и упование в Бог, Който ще те пази от всяко зло. По – нататък ще споделя моето свидетелство, защото аз говоря като човек, излязъл от проблема, бих искала да споделя какво се случи в моя живот и Кой и какво ми помогна да живея нов живот, но сега бих искала да кажа нещо за християнството, за християнските етика и мироглед, за това кои сме ние и Кой и защо ни е създал.

    Християнството е религия на любовта, на съвършената, безкористна любов. Тя (любовта) променя характера на човешкия морал тотално. Природата на злото е противоестествена, демонична и можем да се опълчим само с Божията сила срещу нея. И с доброто да побеждаваме злото, това е библейския начин за победа. Ние, християните, не трябва да се отнасяме към никого като към враг, защото нашата борба не е срещу плът и кръв (Послание на Апостол Павел към Ефесяните 6:12). [6] Христос казва не само „не прави зло на другия”, а казва – „тъй както искате да постъпват с вас, така правете”( не само да се въздържаш от зло, а да даваш плод), да обичаме враговете си.  По – скоро да гледаме на проблемния човек като на заблуден. Точно този е начинът, по – който трябва да гледаме и на един наркозависим, като на заблуден човек, който има нужда от помощ. Христос изисква да сме активни в правенето на добро и в този смисъл да помагаш на немощните, слабите, отхвърлените е в основата на християнството. Такива, неразбрани и отхвърлени от обществото са и наркозависимите. Защото хората много трудно разбират проблема, не знаят как да се справят с него и им липсва любов много пъти. Един стих в Посланието на Яков 1:27 казва: „Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето какво е: да наглежда човек сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света.”[7] В сърцевината на християнската етика и нравственост е самият Христос, Той е нашия пример. Прошката също е нещо основно за християнската вяра. Човек, който иска да помогне на наркозависим първо трябва да му прости (да не му вменява повече вина). Основни християнски добродетели са вяра, надежда, любов. Във вярата прозира надеждата, вярата става динамична сила в надеждата. И любовта е най – съвършената вяра. Така е и когато искаш да помогнеш на зависим, ти трябва да вярваш, че той ще бъде добре. Вярата е първата и най – важна  основна добродетел. Не можеш да обичаш Бога, ако не вярваш в Него. Любовта е съвършения път, вяра+ дела на любов= спасителна вяра. Това е вярата, която действа чрез любов. Да имаме духовна мотивация за милосърдие, доброжелателност, търпение, състрадание към страдащите и нуждаещите се – това е особен духовен дар, който човек трябва да има за да може да помага на проблемни хора. Защото те много трудно чуват това, което ти искаш да им кажеш, а още по – трудно предприемат нещо и на практика. Християнската етика е предписваща етика, Христос никого не задължава, но в думите Му има едно много ясно предписание за това какви трябва да бъдем и какво трябва да правим. Едно ясно предписание за свободата – за свободния избор, дава ни ръководство за духовния и нравствен живот като напътствие, обещание. Християнската етика, макар и християнска, е едновременно и универсална наука за човешкия морал. Разкрива ни духовната сърцевина на християнския морал: любовта към Бога и към ближните, двете най – главни заповеди, които Исус ни оставя. Никой в историята на човечеството не е измислил по – висок морал от този, който Христос ни показва! Не можеш да обичаш ближния си като себе си, ако първо не обичаш Бога! Лесно е да обичаш тези, които те обичат, но е много по – трудно да обичаш тези, които ти създават проблеми. Наркозависимите са хора, които създават много проблеми (както на самите себе си), така и винаги на хората, които са най – близки до тях (страдат най – вече семействата им), но и на тези по – далечни от тях хора, с поведението си, кражби, лъжи, манипулиране. Когато това се случва всеки ден около теб е много трудно да го обичаш този човек (това става само с Божията любов, любовта, която Той влага в нас). Да виждаш наркозависимия като такъв, какъвто той може да бъде, каквато е истинската му същност, а не като такъв, какъвто дрогата го е направила! Да знаеш, че той може да бъде свободен! Бог ни е виждал така, преди да изпрати Исус на кръстта, гледал ни е с очите на любовта, виждал ни е вече спасени. Такава е Божията любов, вижда ни такива, каквито можем да бъдем, дава ни шанс и ни приема и обича такива, каквито сме. Има един стих в Посланието на Яков 2:12,13: „Така говорете и така постъпвайте като човеци, които ще бъдат съдени по закона на свободата. Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда.”[8] Ние сме длъжни като християни да показваме милост, защото на нас ни беше показана и дадена много милост от Бог. Показана ни бе милост на кръстта, когато Исус се натовари с нашите беззакония, а ние не заслужавахме това. Показана ни бе милост, когато извикахме към Бог и Той ни отговори. Дадена ни е надеждата за вечен живот – най –великата надежда, която човешко същество може да има! Също по милост сме спасени, не чрез нас, за да не се похвали някой ( Послание на Апостол Павел към Ефесяните 2:8,9).[9] Показана ни е милост когато Бог ни новороди и след това, по пътя ни като християни. Виждаме, че Божията милост винаги е била и е над нас и върху нас и че без нея не бихме могли да направим нищо. Така че сме длъжни да я показваме, да я практикуваме, като хора, получили от нея. Наркозависимите са хора, които отчаяно се нуждаят от милост и любов! Защото имат нужда от помощ, от някой, който да им подаде ръка. И могат да излязат от проблема само когато те самите наистина поискат и им бъде оказана адекватна помощ. Християнската етика не е само кодекс от нравствени задължения, но изследва също така човешкото нравствено съзнание, функциите на човешкия нравствен живот. В този смисъл човекът като същество, създадено по Божия образ и подобие също така е нравствено същество. „Съществува едно и само едно нещо в цялата Вселена, за което знаем повече, отколкото бихме могли да научим от външни наблюдения. И това нещо е човекът. Ние не само наблюдаваме хората, но сме и хора. В този случай имаме, тъй да се каже, вътрешна информация; ние сме вътре в нещата. И поради това знаем, че хората са подчинени на един нравствен закон, който те не са измислили, който не могат да забравят напълно, дори и да се опитват, и за който знаят, че трябва да го спазват.”[10] Човекът е първо нравствено същество и след това политическо и социално. Затова вътре в себе си всеки знае кое е добро и кое е зло, ние имаме съзнание за това. А всеки човек знае, че зависимостта, наркоманията е нещо много лошо. Защото те прави подвластен на нещо, което противоречи на естествената ти природа. Според християнската концепция човекът е създаден по Божий образ и подобие (Битие 1:26-28).[11] След това поради бунт, непослушание човекът съгрешава и така грехът влиза в човека. Оттогава всеки човек се ражда грешен и има нужда от прошка, от Спасител. Бог е промислил едно спасение за нас хората, за да можем да живеем завинаги с Него, а не да отидем в ада, отделени завинаги от Него. Той изпрати Своя Син, Исус Христос да умре на кръстта за прошката на греховете ни и да възкръсне на третия ден за нашето оправдание. Христос е този, Който плати с цена нашата свобода. Той взе нашето място на кръстта, наказанието дойде върху Него, вместо върху нас (Исая 53:5).[12] И така ни се вмени за Божия правда, за всички, които вярват в името на Христос. Божият гняв за нашия грях дойде върху Исус. И в Неговите рани ние сме изцелени. Човекът е създаден за да бъде удовлетворен, да благоденства, да се радва на всичко това, което Бог е създал на тази земя и да го управлява разумно. Всеки, който познава наркозависим знае, че той не живее добре, не е в мир със себе си и има безброй проблеми. Дрогата ти дава усещане за един „илюзорен мир” (ако мога така да го нарека), за едно „лъжливо щастие”. Пренася те в друга действителност и те прави друг човек. А Бог ни е създал да се плодим, да се размножаваме, да живеем чисто и свободно, в хармония със Създателя си. Грехът е този, който наруши тази свобода. И само в Исус Христос можем да се върнем към тази истинска свобода (от греха, който ни оплита и ни прави нещастни). Защото Христос е истината (Евангелието на Йоан 14:6)[13] и истината може да ни направи свободни (Евангелието на Йоан 8:31,32).[14] Няма нищо друго, което може да ни направи истински свободни. Така е и със зависимостта. Тя те държи в капана си, докато не дойде освобождение, докато не дойде светлината ( Евангелието на Йоан 12:46[15] и човек не прогледне за истината. И много пъти човек има нужда някой да му помогне за да го извади от тъмнината, в която е заклещен. Наркозависимите имат нужда от нашата помощ, любов и всеотдайност. Лъжата, измамата е тази, която те държи вързан и нещастен. Истината освобождава. И само Божията любов може да разчупи едно закоравяло сърце, едно сърце от камък. Нито забраните, нито строгостта, а само любовта побеждава злото. Божията любов е извоювала нашата победа, защото Исус ни обикна докрай, така че даде живота си за нас. „Няма по – голяма любов от това да дадеш живота си за приятелите си.”(Евангелието от Йоан 15:13).[16] Иска се голяма любов и всеотдайност за да помогнеш на един наркозависим, разбира се, и да познаваш проблема в дълбочина и да имаш добър опит.

   За мен, като човек, излязъл от тежка хероинова зависимост, преборил се със смъртта само с Божия помощ и вяра в Исус Христос, зависимостите имат предимно духовна страна. Като християнин, като човек, вярващ, че духовният свят съществува и е напълно реален, вярващ, че съществува Бог и дявол, мисля, че зависимостите са най – вече една дяволска клопка, целяща да те държи в ръцете си и да бъдеш далеч от истината и свободата. Защото дяволът е „бащата на лъжата”(както казва Библията) и когато той съумее да те държи в заблуда (независимо по какъв начин ще го направи), тогава той има контрол над живота ти. И тогава ти не си свободен и не си щастлив, защото си като в духовен затвор. Защото тогава си като една пионка, марионетка, която злото(дяволът) движи  с невидими конци – зависимост. И краят никога не е добър, ако не намериш изход. Зависимостите не водят към нищо добро – напротив те те карат да вършиш лоши, зли неща и това само доказва откъде идват те. Слава на Бог, че Той никога не ни оставя сами, когато извикаме за помощ към Него, а протяга Ръката Си, за да ни помогне. И не само ни изцелява, ами и ни спасява за вечността.

   Бих искала сега да споделя моята история, историята на моя живот. Имах проблеми с наркотиците 10-12 години, целият ми живот беше напълно зависим от тях. Но може би трябва да започна от по – рано...Когато бях на 9 години майка ми се самоуби. Беше изпаднала в тежка душевна и семейна криза и за съжаление не успя да излезе от нея. Това предизвика в мен много бунт към света, към всичко около мен. В един ден, в един миг целият ми живот се промени тотално. Не разбирах защо се случи всичко това...Когато поотраснах, в тинейджърските ми години исках съзнателно да опитам от всичко в този свят, да живея на бързи обороти, не ми харесваше така наречения „нормален живот” и търсейки всичко това, стигнах до наркотиците. На 15 години започнах да пия алкохол, събирах се с рокаджийски компании, вкусът на алкохола не ми харесваше, но просто исках да избягам, да се скрия в нещо. На 16 години опитах първите наркотици, до които успях да се добера (защото в онези години не се продаваше така свободно по улиците, както днес) и на 17 години опитах хероина. Така започна един „омагьосан кръг”, който продължи още 10 -11 години. Днес знам, че само Бог ме е опазил през всичките тези години и че само по Неговата милост съм останала жива. Хероиновата зависимост е много тежка и е както психическа, така и физическа. Става така, че целият ти живот е подчинен на нея, ставаш „кукла на конци”. Дяволът те държи здраво в ръцете си. През всичките ми години на зависимост съм опитвала многократно да спра, но винаги е било за известно време и пак съм се връщала към дрогата. Празнината в мен оставаше...Постъпвах 7-8 пъти в специализирани болници, много пъти в токсикология с опасност за живота, няколко пъти съм напускала града, средата, с надеждата, че ще се оправя. Но проблемът си оставаше в мен...Един ден от мои приятели чух за така наречените комуни в Испания. Това са Християнски центрове за рехабилитация на зависимости, където престоят е безплатен и ти помагат хора, минали вече през проблема, хора, които са се оправили. Голяма борба имаше в мен дали да замина. Днес знам, че битката е духовна и ставаше дума тогава дали да живея или да умра (макар че духовно аз си бях мъртва). Когато навърших 28 години, реших да замина за един от тези Хриситянски центрове в Испания, казва се РЕТО „Надежда”, което значи „предизвикателство към надеждата”. Моят живот беше предизвикан към надежда, към живот. Вече никой, дори най – близките ми , дори баща ми не вярваше, че ще се оправя. Мислеха си, че отивам да се разходя за 2-3 месеца. Толкова зле бях вече, толкова бях изморена от живота, имах чувството, че съм живяла 101 години и се въртя в един и същ кръг. Спомням си, че исках нещо ново, но не знаех какво е то. Но Бог знаеше...Там, в РЕТО, започнах да чета Библията за първи път, там чух за първи път, че Исус Христос е умрял за моите грехове, че Той ме обича такава каквато съм, но иска да ме промени и изчисти, че Исус ми предлага нов живот...за спасението на душата ми. И не само го чух и прочетох, ами и го видях в много животи, променени около мен. Момичетата, които се грижеха за мен са били зависими преди, такива като мен и сега ми говореха за Един Жив Бог, който може да ме промени. Първият стих, който ме докосна беше от Евангелието от Марк 8:36 „Понеже каква полза за човека, като спечели целия свят, а изгуби живота си?”[17] Аз знаех в този момент, че душата ми беше изгубена, чувствах се мръсна. Така извиках към Господ, обърнах се към Него с цялото си сърце и душа, в нуждата си и Той не закъсня. Помня деня, в който се новородих, беше през 3-тия месец от престоя ми в Испания и никога няма да го забравя. Бог е верен, винаги съм си вярвала по своему, че Той съществува, но тогава Той ми се откри лично. От тогава минаха почти 10 години и Бог никога не ме е оставил. Исус възстанови изгубената ми самоличност, всичко онова, което толкова ми е липсвало през целия ми живот, Той го изпълни със смисъл и живот. Извади ме от дълбоки води, от смъртта, от собствения ми ад. Направи живота ми цялостен. Останах в центъра близо 6 години, през който израснах във вярата. Мога да кажа, че получих една много солидна основа там, благодарна съм за това. Останах, защото на шестия месец започнах и аз да се грижа за новодошлите и това ме правеше щастлива и полезна. Когато видиш една душа да се обърне от смърт към живот, няма по – голяма радост от тази. Там си на разположение  24 часа в денонощието и винаги си поне с един човек, за когото трябва да се грижиш. Работи се през деня, на обяд се почива 2 часа, така ти не получаваш пари, но центъра е на самоиздръжка и по този начин може да бъде безплатен. Има и други подобни центрове като РЕТО, например БЕТЕЛ и РЕМАР, те всички работят по един модел и са вече с дългогодишна история, от около 30 години. Познавам много хора, които са се справили с проблема там, но за съжаление и много други, които не успяха. Борбата е много жестока. Разбира се има също така Католически центрове за наркозависими, най – много са те в Италия, тук във Варна има една комуна на Православен свещеник. Има и платени центрове за рехабилитация, които не са християнски, които също помагат на хора да излязат от зависимостта. Има и лечение в клиники, които за съжаление в България не предлагат качествена помощ. В нашата страна има нужда от отваряне на повече центрове за лечение, рехабилитация и ресоциализация. Защото процесът на възстановяване на личността е дълъг. В България имаме 3 къщи за момчета на РЕТО и една за момичета, които работят вече повече от 10 години тук. Аз живях в Испания близо 4 години и 2 в София, там отворихме първата такава къща за момичета в България и това беше за мен едно ново предизвикателство. Един ден (когато бях сигурна вече, че е време да го направя) излязох от центъра и се върнах във Варна, родния ми град. Почти 6 години не бях живяла тук и ми беше трудно да се ресоциализирам. Свързах се със Сдружение „Бъдеще и надежда”, познавах някои от тях вече и те ми помогнаха в моя преход. Това Сдружение в болшинството си се състои от хора, които са били наркозависими и са се оправили като мен в разни Християнски центрове, повечето са били в РЕТО. И сега ние заедно помагаме на хора, които се завръщат от лечение да си намерят мястото в обществото, помагаме да си намерят работа, да имат една нормална среда, ходим заедно на църква, организираме мероприятия в свободното време. Също така изпращаме хора, зависими на лечение в комуни. Омъжих се за момче, което е имало като моите проблеми, и той е бил в Испания, в РЕТО, но в друг град, не се познавахме оттам. Запознахме се тукв ЕПЦ – Варна и в Сдружението. Сега можем заедно да помагаме на хора да излязат от тази зависимост и цялата слава за това е на Бог. Работим и двамата в една Фондация, която е светска организация и работим с наркомани на улицата, като се опитваме да ги мотивираме да заминат на лечение като им даваме пример с животите си. Също така работя в тази Фондация с деца, настанени в Институции, лишени от родителска грижа. Благодарна съм на Бог за всичко, което е направил за мен и продължава да прави. Той възстановява изгубената ми връзка със семейството ми, само Той изцели раната от смъртта на майка ми. Само в Исус е нашата, моята надежда. Това е историята на моя живот, която още ще продължава да се пише...Занимавам се с проблемни хора и искам да продължавам да се занимавам с тях, защото знам от къде Бог ме е измъкнал и че Той е отговор за всеки, който извика към Него. Благодарна съм Му за всичко, за Него е славата завинаги. Амин!

Използвана литература:

1.      Стасен, Глен; Гъши, Дейвид, Етика на Царството; Издателство Нов човек; София, 2010

2.      Смит, Линда; Пийпър, Уилям, Начален курс по философия; ЕТ „Госпъл”, София, 1996

3.      Библия, Проект „Живо Слово”; София, 2009

4.      Луис, К.С., Обикновено християнство; Издателство Нов човек, София, 1991

Уебстраници:

1.      www.integrabg.info

2.      www.ren.bg

3.      www.ncn-bg.org

4.      www.emcdda.europa.eu/publications/annual-report/2011

---

[1] http://integrabg.info/index.php?option=com_k2&view=item&id=46:zavisimosti&Itemid=863, 25 август 2012, 10:32ч.

[2] http://www.ren.bg/page69/, 25 август 2012, 15:23ч.

[3] http://www.anketi.info/images/folder/2011_national_report_bg_bg_fin2.pdf, 26 август 2012, 8:00ч.

[4] За справка: http://www.emcdda.europa.eu/publications/annual-report/2011, 26 август 2012, 21:15ч.

[5] http://www.ren.bg/adaptation/,26 август 2012, 8:34ч.

[6] Библия, Проект „Живо Слово”, София, 2009,стр.1685

[7] Библия, Проект „Живо Слово”, София, 2009,стр.1588

[8] Библия, Проект „Живо Слово”, София, 2009,стр.1589

[9] Библия, Проект „Живо Слово”, София, 2009,стр.1681

[10] Луис, К.С.; Обикновено християнство; Издателство Нов човек, София, 1991, глава 4

[11] За справка: Библия, Проект „Живо Слово”, София, 2009,стр.10

[12] За справка: Библия, Проект „Живо Слово”, София, 2009,стр.1044

[13] За справка: Библия, Проект „Живо Слово”, София, 2009,стр.1524

[14] За справка: Библия, Проект „Живо Слово”, София, 2009,стр.1513

[15] За справка: Библия, Проект „Живо Слово”, София, 2009,стр.1522

[16] Библия, Проект „Живо Слово”, София, 2009,стр.1525

[17] Библия, Проект „Живо Слово”, София, 2009,стр.1429