Богословието се
състои от химни и четива от петокнижието, пророците, проповед, псалми,
благословения. Често се говори, че християнското
богословие е повлияно от синодалното; естествено първите християни са евреи.
Структурата е подобна, наричана у нас “Литургия на оглашените”, а на запад
“Литургия на Словото”. Съдържанието в християнската църква е различно;
първоначално е имало повече текстове от Стария
Завет, защото новозаветните текстове все още са били събирани. У нас акцента
пада върху “вечернята”.
В законодателството била прокарана
линията между умишлено и неволно убийство, за разлика от други древни
законодателства като това на Хамурат. Ако някой който сече дърва и брадвата
отхвръкне и убие някого , тъй като не е желал убийството, можел да избяга в
някой от шестте града. Родовото отмъщение “Око за око” нямало да го постигне,
но там съдът трябвало да реши дали престъплението е неволно. Ако е неволно,
избягалият е можел да остане само в пределите на града необезпокояван. Можел да
се завърне в дома си, едва след смъртта на първо свещения владетел на даденото
помилване. Избягвало се е кръвното отмъщение. Сам Мойсей е от Левиевото коляно, но левитите не
получили земя при разпределението. На тях се давал десятък който бил доброволен,
за това след вавилонския плен при обедняването на народа , левитите трябвало да
тръгнат да обработват земята. Левитите били длъжни да учат народа на вярата и
закона. В царската епоха част от тях като грамотни заемали високи постове.
Обличали дълга риза до глезените – котонет или хитон. На главата си носели нещо
като кърпа- чалма и служели боси. Така било със свещениците и първосвешениците
–обуването е било символ на притежание, а единствения Бог е Притежател на
светото място. За това Мойсей е трябвало да събуе сандалите си при горящия
храст. Дори когато някой се отказвал да поеме задълженията на левиятен брак /
левир – равенство –девер/, жената на починалия трябвало да го удари с обувката
събута от продавача – символ на притежание.
Свещеника
/коем/ е потомък по странична линия от синове по линия на брата на Арон. Той
имал също задължения да поучава с което се разграничавал от поли теистичните
жреци и за това не се наричал жрец, а свещеник въпреки, че принася жертви.
Свещеническо облекло: пояс – многократно препасан около рамената и около
кръста, дълъг 15 см. Одеждите на левитите, свещеници и първосвещеници са от фин
лен или висон. Коприната в късната елинистична епоха идва от Китай. Вълнени
дрехи не са се правели, защото са били животински. Първосвещеникът наричан
“Свещеникът” е начело на култовия персонал. Първият първосвещеник е брата на
Мойсей – Арон. Би трябвало първородния да поеме, но има случаи на изключение.
По времето на Соломон начело на свещ. застанал Садок, вероятно включен в
свещенството поради брак с потомка на
Арон. Освен свещено облекло, той обличал ефод – нещо като жилетка от две части,
без ръкави, на раменете на двете части били свързани с полускъпоценен камък
оникс. На единия били написани племената на първите шест колена, на другия ръкав
другите шест колена. На гърдите бил превързан нагръдник с 12 скъпоцени и
полускъпоценни камъни – не се знае какви точно са били. В текстовете се говори и за съдийски
нагръдник. Съдийски защото Бог дава отговори на въпроси поставени от
първосвещеника от общонароден характер. Има две главни хипотези какво е
представлявал този Урим и Томим: 1. зарчета
или пръчици; 2. като се изхожда от това, че двете думи “урим” и “томим”
са абстрактни понятия, в септуагинта стоят думите “диосис кеалития” – явление и
истина, които са абстрактни. Отговорите са били свързани с осветление на букви
от надписите върху камъните на нагръдника. На главата си свещеника носел гитар,
нещо подобно на шапка на която имало златна пластинка с надпис “Светиня
Господна”. Когато първосвещеника благославял издигал ръцете си на височината на
тази пластинка, която по-късно представлявала цял обръч. След като Иерусалим
бил завладян и разрушен от вавилонците в главната квартира на Навуходоносор
били екзекутирани висшите членове на царския съвет, включително и
първосвещеника и втория свещеник който отговарял за стражата и новобранците.
След плена не се говори вече за “Пурим” и “Томим” – всичко загива в този
момент.
Извори
в българската археология
- Веществени извори в БА
-
керамиката /грънчарски изделия/ в
северозападна Месопотамия около 6000 г. пр. Хр. Неолита се дели на
предкерамичен и керамичен. По керамиката
се познава бита и начина на живот. Работата е в три аспекта:
o
кабинетна
o
полева
o
лабораторна
-
1. 1. Диагостична керамика: 1-ви
етап: на повърхността могат да се намерят различни неща от различни епохи.
Трябва да се изследват около 4000 парчета, за да се определи епохата; 2-ри
етап: терена се разграфява 10/10 или 5/5 според финансите. Има три вида
разкопки:
o
стълбовидни
o
решетъчни
o
копаене в дълбочина – непрекъснато
всичко се заснема и се придобива една цялостна картина. Всичко се рисува и
скицира при събирането на диагостична керамика. По украсата на керамиката може
да се извърши типология.
1.
2. Типологична керамика
- Изображения върху дърво и камък, метали, мазилки и слонова кост. В Самария са открити плочки от слонова кост за инкрустация.
Архивите от Ебла
1.
Ебла – град държава в днешна
северна Сирия. Процъфтява в периода 2400 – 2250 г. пр. Хр. След 10 годишни
напразни археологични разкопки, идва откритието на царските архиви 17 хил.
стенописни таблички. Езикът е палеоханаански /от преходниците на
северозападните семити/. За първи път се вижда преход от шумерско еблаидски.
Член на царската фамилия носи името Ебрум, което е сходно с името на предшественик
от Аврамовото семейство. Това име впоследствие не се среща никъде.
2.
Засвидетелствано е името Михаел
/Кой е като Бог/, което хилядолетия по-късно е налице в библейски текстове –
книга на пророк Даниил.
3.
Споменават се гр. Хицор , Салим,
които може би са в северна Палестина и Йерусалим, но са необходими допълнителни
данни за локализиране.
4.
Срещат се имена на ханаански
божества – Ваал, Дагон, Астарта и др.
5.
Пролицатели се наричат понякога
Невиим.
Угарит
Разположен срещу носа на Кипър върху
хълм Разшамра. Рош на евр. ез. е глава, на арабски е разстояние, следователно
означава и височина – хълм; копър от хълм. Случайно открит през 1929 г. на
кръстопът; на север от Ехеската държава, на юг са арамейските царства и Египет;
на изток Асирия и Вавилония; на запад Средиземно море, Егейските гръцки острови
и Хиперкрит. В пристанищните квартали е имало кантори на търговци от различни
краища. Угарит и неговата територия са в най-северната част на Ханаан.
Клинописни архиви са намерени в царските дворци в храма на Ваал, в дома на
главния жрец и в търговските кантори. Обикновено те са на акадски,
сирийсковавилонски и хоридски език. Освен това са открити таблички написани с
угаридски азбучен клинопис.
K – глава на бик; алеф A - А
q – бет; β - В
ך – гимел; ך - Г
ס – далет; Δ - Δ
╕- хе; э - Е
Така е предадена 15 века пр. Хр. в Угарит –
линеарна азбука. В клинописната азбука в Угарит : q = ═ , ך = ↑
Линеарните шрифтове се
оформят и пробиват път, докато клинописната азбука отпада. По обем те са почти
както псалтира, но за първи път в ръцете на науката има данни пряко от
Ханаанците.
Богословските науки се подреждат в четири дисциплини:
1. Библеистични данни – БА /библейска
археология/, БИ /библейска история/, ББ /библейско богословие/.
Семантика – съдържанието на една дума
Понятието “библейски гръцки” и “библейски
еврейски” са относителни.
2.
Историческото
богословие съдържа: Църковна история,
История на религиите и Апологетика.
3.
Систематическото
богословие съдържа: Нравствено
богословие, История и анализ на етичните системи и Философия.
4.
Практическото
богословие съдържа: Литургика, Църковна
археология и Християнско изкуство.
Название и археологически рамки: от
гръцки αρχαίος - древен и λόγος - слово
άρχαιος – архео ;
λογος – логос
Логос – слово, учение, наука; понятие от 18 век.
Първоначално археологията е историография. Така е
написан и трудът на юдейския класик Йосиф Флавии “Юдейски археологии” /юдейски
древности/ - история от сътворението на човека до първото юдейско въстание
против римляните 66 г. сл. Хр.
Класическата археология започва да се оформя като
наука през 18 век, а от средата на 14 век благодарение на откритията в Египед и
Месопотамия започва да се оформя археология на древния близък изток, в това
число БА.
Първоначално литературните извори са на преден
план. По предложение на видния археолог Олбрайд БА обхваща времето от 10 век
пр. Хр. до края на 1 век сл. Хр. защото приключва ерата на палеолита и започва
мезолита. Малко преди това е приключил последния ледников период. В края на 1
век сл. Хр. са приключили новозаветните книги.
В термина БА би могло да излезе, че обект на
изследване в археологията е библията, докато иначе обектите са: страна, народ,
регион; има опити за други названия: 1. Израелска – но това ограничава в
държавата Израел; 2. Еврейска – но евреи има по цял свят; 3. Палестинска – но
това води до неправилни политически заключения и освен това е ограничено. Не
трябва да се забравя, че във всяка една наука има технически термини които може
да са в противоречие с езикознанието, но тези термини трябва да се знаят.
Водата
Водата е средство за духовно очистване. Култовата
чистота е не само с оглед човека да се доближи молитвено до Бог, но и да го
предпази от езически увлечения:
1. В С.З. има забрана за изралтяните да се
допират до мъртво тяло, за до се избегне култа към мъртвите. Какво означава кул
към мъртвите? Дадено лице да бъде обожествявано и представено за ангел. Открити
са моделирани черепи на хора. На отделни черепи в палеолита преди около 40 хил.
г., виждаме, че те са боядисани в червено – символ на кръвта като живец. В
Угарит починалите царе се причисляват към трети ранг богове. Има абсолютна забрана
за първосвещеника да се допира до тялото на покойната си майка. Ако се допре,
престава да бъде свещеник. Този който се е грижел за покойника от рода, е
ставал нечист и е трябвало да изпере дрехите си и да се умие с очистителна
вода, изворна, течаща вода в която се поставя пепел от всесъжение – в което има
нишка червена вълна, парче кедър и исоп. Само в пустинята може да се види исоп.
След като се измие с тази вода, той остава нечист до вечерта /новия ден започва
от вечерта/. Когато една пещера е използвана за погребално място, тя е била
варосвана отвън, за да не влезе някой и да стане нечист.
2.
Животните
също се делят на чисти и нечисти: а/ едър и дребен добитък и дивеч – може да се
яде, но да не се принася в жертва; б/ хишници използвани в чуждите култове,
например свинята която се храни с мърша в Египед фараона е принасял свини в
жертва. Римския военачалник в навечерие на сражение е принасял малко прасенце.
За това и по времето на Иисус където е имало езичници, е имало стада свини.
Магарето е опитомено, ханаанците принасяли в жертва магаре при сключване на
договор. Прабългарите при договор разсичали куче, а византийците се кълнели в
кръста. Кучетата са били в селата и градовете, не били домашни животни, а
хищници. Една от богините в Египед е котка. Заекът не се приемал за чисто
животно, тъй като негови крака са били носени като амулети от североарабските
бедуини, които вярвали, че бързината на заека носи добро. Камилата, нейната
вълна, мляко и месо са чисти, защото тя не се храни с кръв, но не се принася в
жертва; за арабите е нечиста, защото се принася в жертва в ислямската епоха.
3.
Някой
болести като проказата, кръвотечението са взимани като признак за нечистота –
култово. Прокажените са изолирани групово извън населените места и давали
сигнал звуково, за да не се доближи някой до тях. Към тази категория принадлежи
особен вид лишеи. Къщата е трябвало да бъде разрушена и изхвърлена. Появата на
лишеи и заболявания се считала за божие наказание, но обективно погледнато това
предпазвало от епидемия. Дори обикновеното измиване на ръце и крака е било
свързано с приемането на гости.
No comments:
Post a Comment