Powered By Blogger

Thursday 26 November 2015

Нима никой от вас не го е страх от Бога?

Архиепископи, епископи, свещеници, пастори, гладни и жадни не за Христос, а за почести, доказване, власт, показност, офикии, титли... Като жалки просяци протягат ръце да ръкоположат някоя невежа в някакъв сан, за да го превърнат в слуга на системата си, църковните си политики и егоистични цели. Колкото по-невеж, по-непросветен и колкото по-неук, толкова по-удобен и лесен за манипулация. Дори и да живее греховно, какво от това, важното е да си постигнат целите и да се извисият още повече във фараонската пирамида със забит кръст най-отгоре за маскировка.
Нима никой от вас не го е страх от Бога, о да вече всички сте свикнали с това да сте преследвани и обвинявани /горките/, и сте добре обучени как да посрещнете поредния куршум решен да свали дългогодишните ви маски киснещи в блатното езеро. Нали не бяхте от „другите“? Нали не бяхте от официалните фарисеи? Нали уж бяхте различни? Различно измамливи smile emoticon Сребролюбци и властолюбци, защо се отрекохте от Христа и си продадохте първородството за паница леща? Криете ли се от Христос? Точно така, скриите се от Истината. Дали ще успеете да се скриете от Божия съд? Страхливци. Десетте Божи заповеди явно нямат никаква стойност за вас.
Това за което говоря са конкретни и реални хора. Не е литературно художествена измислица. Лицата са реални. Все си мислех, че в милата Родина България са се попроменили нещата или поне измежду мъртвите и фалшивите все още мърдат някой живи и истински хора, християни, духовници.... Мислех и вярвах, че има изключения в църковната мелница за производство на църковнослужители. Но с какво се сблъсквам: хора които нямат практиката да посещават църква, да общуват молитвено със себеподобни и да пребивават в Словото, се издигат в позиции. До вчера от престъпния контингент, днес ще стават някой от църковната йирархия. Духовни санове се раздават като топъл хляб, на хора които са чели веднъж в живота си библията и толкоз.... достатъчно. Такива хора се титуловат и посвещават в духовни санове, само защото са приятели на водачите на църква. Отвратена съм, че шуробаджанащината продължава да съществува, а и най-тъжното е, че по църквите в България. Няма да спомена тук никоя конкретна църква, ще го оставя за друг коментар. Какво още виждат очите ми. Това в което съм вярвала, а имено: нелицемерието, любовта, духовната чистота... се срутват пред очите ми за броени часове, за сметка и в полза на желанието за власт, интересът и алчността. А може и въобще да не са съществували преди. Не че преди не съм се сблъсквала с това, но някак си не исках да го виждам сред хора които обичам и означават нещо за мен. Как само се променят тези хората и то за кратко време, вместо в името на Бог, в името на интереса. Да ги видя тези братя и сестри в Христа залагащи хазартно на интереса, с лекота пренебрегвайки съществени и основни истини и фундаменти от Божието Слово.... наистина боли. И те ли станаха като другите, Господи!? Жадни за известност, развиване на дейности, активисти облечени във философско проповядване оправдаващо низшите им страсти... ненаситни за слава и почести. Изтриите ме от приятелите си щом така ви харесва и щом мразите и бягате от истината. Изтриите ме, както вече един от вас го направи, но не може да изтриете истината, съвестта си. Неудобна съм ви, знам. Неудобна и по-добре да ме няма, за да не ви преча и да не ви кажа цялата истина, за която си запушвате ушите и затваряте очите. В какво сте се превърнали само!? Плачех за вас. Толкова исках да ви видя като преди, но не сте същите. Сега плача за Христос, за невястата Му.... дали ще я видя някога чиста и неопетнена? Църквата е семейство и семейството църква. Как може да ги разделяте? Плачех за изгубеното доверие и приятелство. Молех се за справедливост, но уви. Виждам поредната машина за производство на псевдо служители, култивирани или не, живеещи извън Божия морал и ценности или не, без значение, само и само да станат част от религиозната ви ръждясала машина с етикет „благочестие“ в която и аз влагах и давах толкова обич, хвала, молитви, време, вярвайки че е различно. Колко тъжно, колко жалко е всичко. А Господ? За Него кой мисли, какво е казал и какво е завещал на църквата? Вие пишете нови канони, нови правила, ново евангелие. Да нямаш други Богове е метафоричен цитат, както и да не крадеш и да не лъжеш няма стойност и нищо не означава, така ли? Пишете и правите нови правила и изгодни вам устави в полза на кого? Естествено в полза на човешкото обслужване, в полза на човека. Не е достатъчна библията ли? Трябва нещо ново, новости, актуалности, ъпгрейтове... Членовете на църквата е по-добре да бъдат информацинно общество, но не и четящо, образовано и квалифицирано, това ли ви е по-удобния вариянт? Опа, като се появи един образован, квалифициран и компетентен, го отстранявате... няма работа да се бърка където не му е работа. Пазите си жалкия бизнес, позиции, раса и „обществено поведение“, позьорството и „добри“ обноски за пред хората. Ха-ха-ха, за какво Царство Божие въобще говорите? Църквата стана като кенеф, влизаш и четеш вестника с инфото докато си вършиш работата, всеки се изхожда и си тръгва. Главата Христос е отстранен. Той трябва да мие тоалетната само, а ако не иска може и без Него... и кво става... започва да смърди, да гние, да вони докато не се разпадне. В кой етап сте точно вие? Сами се идентифицирайте, ако можете. Ако не можете си е ваш проблем, но не викайте отново Чистача да ви чисти.
Далече, далече, далече от такива народе Божи!

No comments:

Post a Comment