Българските Легенди

 "... и макар, че от кал сме направени Господи, аз не искам в кал да прекарам живота си! 

И не искам тъй ням да стоя на брега да очаквам промяна." - пееше Кирил Маричков 

На сената! Живееше за рок музиката и за нея умря. Няколко поколения слушаха, слушат и ще продължат, музиката на Щурците. Благодаря на Бог, че с нея израстнах и аз. Всеки текст, всяка песен е изпълнена със съдържание, мисъл и послание. 

Няма слабо парче. 

Е  това е цяла една ера от няколко поколения в историята на България с музиката на Щурцете. 

Пеци Гюзелев навярно е повлиял на Кирил Маричков с благовестието, за което дълбоко се надявам, вярвам и се моля от години за спасението на различни музиканти. "Моя път не е твоя, нека сам да вървя. Моя свят не е твоя, искам сам да вървя" - пееше Кирил Маричков. Да, много точно. Всеки сам върви и сам се явява пред Бог. Този свят тъне в мрак, но има един друг свят в който влизаш когато приемеш Исус Христос за личен Господ и Спасител. Тогава се раждаш отново. Тогава си ново създание. Тогава започваш наистина да живееш и Този Който те води, никога няма да те предаде, да те остави, да те изъже или да те нарани. Той е твоя най-добър Приятел. Той е твоя Спасител. Той е всичко. Той е твоя свят. 

"Как искам да живея в един различен свят!" - продължава песента. Това е напълно възможно, защото Божието Царство е един различен свят и който приеме Царя на царете - Исус Христос, става автоматично поданик и гражданин на това Царство. 

Дано колосът и легендата на българския рок Кирил Маричков да е избрал Пътя, Истината и Живота. Някога го срещнах и точно това му пожелах. Респект към Легендата Кирил Маричков 

Ако ти се колебаеш дали да повярваш или не. Ако просто вярваш в някаква сила. Ако не си сигурен или друго. Не отлагай! Знай, че Святата Троица - Отец, Син и Дух Свети ти дава нов живот, нова надежда, смисъл, щастие и най-важното любов. Никой друг няма властта да го стори, нито да ти прости греховете, нито да те приеме такъв какъвто си, нито да те обича безусловно. Не отлагай! Сега вземи това генерално, жизненоважно решение за вечността и с тази кратка молитва, изговорена на глас, приеми в живота си Исус Христос за личен Господ и Спасител, бъди спасен, получи дара на вечния живот, следвай Го и чети Свещеното Писание - Библия: 

Днес аз те приемам Господи Исусе в моя живот, защото само чрез Теб има спасение и само Ти Си Спасител на човеците. Ти умря за мен, проля кръвта си и възкръсна, като ме изкупи от проклятията, греховете и смъртта. Благодаря ти за вечния живот който ми даваш. Благодаря ти, че от днес аз съм твое дете и твой ученик, спасен и новороден. Води ме по твоя път. Свържи ме с други твои новородени и спасени деца, за да израстна във вярата и чрез Твоето Слово да се доближавам до Теб и да те познавам. В Името на Отец, Син Исус Христос и Светия Дух, амин.

1Йоан 5:11,12   

И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот и че този живот е в Неговия Син.

Който има Сина, има този живот; който няма Божия Син, няма този живот.

Йоан 14:6

Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца освен чрез Мен.

Йоан 8:32

И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.

 https://youtu.be/EfFUOOlpK6Y?si=7aDlkD22mTrPviRS

 

https://www.akordite.com/index.php?option=com_chordbase&Itemid=26&task=viewSong&song_id=175

Как Бог се е изявил на ПЕТЪР ГЮЗЕЛЕВ - СОЛО КИТАРИСТ НА РОК ГРУПА " ЩУРЦИТЕ".

"Случката на перона" - разказ от първо лице на вече новородения християнин и служител на Бога - Петър Гюзелев. 

   " Да започнем с това, че съм роден на 10 декември 1945 година в Стара Загора и почти целият ми живот е преминал през времето на комунизма. В училище ни възпитаваха в комунистически дух и навсякъде се казваше , че Бог не съществува. Бог беше заменен с Партията , тя се грижеше за всичко. Спомням си случай в детската градина когато ни казваха: " Деца , затворете очи и кажете: Дядо Боже дай ни бонбонче! А сега ,отворете очи! Има ли бонбон? Няма! Това е защото няма Бог.Сега затворете очи отново и кажете: Чичко Сталин, дай ни бонбонче! Ние затваряхме очи и когато отново ги отворехме - пред всяко едно от нас ,децата, се беше появило едно бонбонче. И ни казваха: "Ето чичко Сталин мисли за вас деца! Той съществува, Бог няма!"

   Когато пораснах станах професионален музикант, издигнах се в кариерата си, но през 1975 година попаднах в разтърсваща ситуация, която ме накара да пре- осмисля нещата в своя живот. На връщане от турне в Германия имах кратък престой в Унгария. През деня оставих багажа и китарата си на гарата и се поразходих из града. Имах билет за вечерния влак за София. Бях вече във вагона, оставаха само няколко минути до потеглянето на влака, когато аз реших да отида и да си купя газирана напитка с последните останали ми пари. Когато се върнах, за голям свой ужас установих, че някой ме беше обрал! В Будапеща в центъра на Европа! Беше лятно време, бях само по риза с къс ръкав и панталони. С тях си останах. Всичко друго: чанта, паспорт, пари, куфари, дрехи, подаръци, китарата Всичко, всичко беше обрано от купето само за няколко минути!

   Слязох от влака и отидох до полицейското управление, но нищо не се получи. Влакът тръгна а аз останах на перона и започнах да се разхождам по влаковите релси. Чудех се какво да правя. В един момент погледнах към огромното черно, изпълнено със звезди небе, и си казах: "Ето една ситуация, когато съм сам и не мога да се оправя. Никой не може да ми помогне!"  Тогава аз отправих поглед към небето и казах на глас: "Господи, винаги са ме учили, че не съществуваш, че Те няма. Обаче, ако има само дори и едно зрънце истина в това, че Ти съществуваш, моля Те да ми помогнеш в този момент! Моля Те само за две неща : да се прибера жив и здрав в България и да си намеря китарата!" В следващите мигове нещо особено не се случи. Прибрах се на гарата, обадих се до посолството, но отговорът не беше никак насърчителен: " В този момент няма никого тук. Елате утре. Може някой случайно да се съгласи да ви вземе до България. Ние не носим отговорност. Трябва обаче да ви издадем временен паспорт." 

   Уморен от деня и сполетялото ме нещастие, легнах и заспах на една пейка. На сутринта ме събуди един полицай. Изправих се и си помислих: " Какво да правя сега? Трябва да отида до посолството."  Изведнъж усетих нещо обемисто в джоба на ризата си! Бръкнах с ръка и извадих пачка унгарски форинти! От къде се появиха тези пари и до ден днешен немога да си го обясня!  Бях изхарчил всичко, което бях обменил, пък и кой човек напускайки страната , която за кратко е посетил, би оставил в джоба си пачка местна валута? Интересно е , че парите , които изневиделица се оказаха в джоба ми, стигнаха точно колкото да посрещна всичките си основни нужди: да си купя билет от Будапеща за София, да се снабдя със сандвичи, да си направя една моментална снимка за документа, който ми изготвиха в посолството, да вляза в една бръснарница да се измия и обръсна. Успях да си взема и едно шише с вода и парите свършиха.Те бяха точно колкото ми бяха необходими! 

     Кражбата беше станала към полунощ, а в седем часа сутринта, вече имах отговор на първата част от моята молитва, но тогава аз все още не осъзнавах този чудесен факт. Умът ми беше ангажиран с друго.

     Снабден с билет за следващия международен влак за София, чаках на перона. Беше 12 часа на обяд. По принцип влаковете идващи от Германия, не закъсняват никога, а този дойде с минута и половина по късно! Точно в момента когато локомотивът минаваше пред погледа ми, видях на отсрещния перон железничар да носи китарата ми към полицията! Тичайки се втурнах в полицейското управление. Някак си успях да им обясня случилото се с мен,те си спомниха и ми върнаха китарата! Качих се във влака, седнах в купето, и едва тогава започнах да преосмислям какво всъщност се беше случило. Бях издигнал към Бога две молби. Получих отговор и на двете и то само в продължение на половин ден! Бог ми беше показал, че съществува! Никога няма да забравя намесата на Бога в Будапеща!

    Апостол Павел казва, че няма човек, който да не е чувал, че Бог съществува. Дълбоко в сърцето си аз също знаех този факт, просто атеистичният режим в социалистическата ни държава го отричаше.

     Приех Исус Христос като личен Спасител, когато започнах да посещавам църква "Блага вест"  през 90- те години. 

     Животът ми днес коренно се различава от времето когато не познавах Бога. Изцяло се промени ценностната ми система към добро!

https://youtube.com/playlist?list=PLci2GYOp6rYbVXOZpgH5vH4lhnKQWmrzO&si=YMvKBqvAEcATE91j

Формулата за спасение

   По случай Рождествените празници, представям книга си "Формулата за спасение". Едно различно приключение през времето и пространството, в което срещата на главната героиня с представените герои, може да се окаже и ваша лична среща. 

   Както Рождество Христово ни впечатлява със своя блясък и мистичност, така и в книгата "Формулата за спасение" персонажите ще ви накарат да разгърнете мислите си по един необикновен начин... и със сигурност да намерите вашата формула за спасение. А ако сте я намерили вече, защо не, да я подарите на някой който не е. 

   За поръчка на книгата, моля свържете се с мен и пишете на ел. поща: magdalina7@abv.bg 

   Желая на всички успех и благословения. От автора.

HOPE is a song from the album "All the Time" 2020

Пророчество за България

 Пророчество за БЪЛГАРИЯ

Простирам ръката си над България - казва Господ. 

Земята е суха и безводна, Църквата е безнадеждна и отчаяна, но Аз ще променя всичко. 

Със сълзите на покаяние на лидерите ще напоя земята, ще я подготвя за оран. 

Сълзи които чакам от години - казва Господ. Тези сълзи са специални за Мен и Аз ги чакам, както вие чакате ранният и късният дъжд. Но преди ранният и късният дъжд, Аз искам вашите сълзи. 

Те ще възстановят отровената почва и като лек ще излекуват земята. 

Чакам ви мои синове и дъщери, чакам ви Мои помазаници. 

Пуснете товарите, пуснете всичко и елате при Мен. 

Всички които сте отрудени и обременени, елате при Мен и излейте сълзите си. 

Покайте се за вашите грехове, за греховете на народа и за греховете на предишните лидери.

 Толкова са скъпоценни вашите сълзи - казва Бог - че нищо друго не може да ги замени и нищо друго не може 

да поднови заветът ми с вас. 

На Мен не са ми нужни никакви жертви, приноси или десятъци, активности или мероприятия в Мое име.

 Едно единствено нещо искам от вас. Едно единствено нещо ми е угодно и това са вашите сълзи на покаяние.

 През 2021 г Аз ще ви предизвикам.

 Идвам при вас като Милостив. Духът на покаяние който слиза върху вас, върху църквите, ще бъде тежък и

 разобличаващ, но освобождаващ и съживяващ. 

Идвам при вас като Милостив, Бог на милостта, а не като съдия. 

Ще откликнете ли на призива ми за покаяние - пита Бог - или ще се скриете? 

Ще пуснете ли греховете или ще ги скриете? Ще се смирите ли или ще се надигне отново гордост у вас?  

 2021 година е година на възможност, възстановяване и изцерение което ще започне с покаяние. 

Без това покаяние, без вашите сълзи, няма да дойде ранният и късният дъжд който съм приготвил за вас.

Ще изливам вода на жадната земя и реки на сухата почва, а после ще излея Духът си на потомството ви и благословение на децата ви. Исая 44:3

Върнете се при Мен и плачете, вие които сте отпаднали, вие които извършвате беззакония. 

Ако го сторите Аз ще напоя земята с  Моята роса и ще ви направя да процъфтите, ще ви възстановя и помажа. 

С това помазание вие ще отидете до управниците на България и ще имате влияние и власт над тях. 

Аз ще извърша реформи в България. Ще го видите с очите си и ще бъдете участници в Моята реформация - казва Бог - 

но само тогава когато ми се покорите. 

Някой от вас ще станат част от управляващата структура, за да внедря Моята справедливост и закон. 

Осветете се и заживейте свят живот, защото само така вие ще успеете и ще бъдете чисти проводници на Словото ми. 

Само така вие ще ходите във власт и авторитет, с дух на превъзходство и радикалност. 

Осия 14

Искам да изискате управление и лидерство по Моето сърце за България. Управници които да бъдат вярващи, а не 

невярващи, милеещи за народа си, всеотдайни, справедливи и радикални.

Реформацията е близо. Тя ще започне, но Аз искам да бъдете подготвени, казва Бог. За да живеете чрез вяра и за да ходите във власт, вие трябва да чувате Моя глас. Аз искам всеки от вас да ходи и да действа в Моята власт.

 Елате, приближете се до Мен. Сърцето ми скърби, защото много от Моите деца не искат да чуят гласа ми. 

Не искат, защото чуването на гласът ми е отговорност, а те не искат да пораснат и не искат да поемат тази отговорност. Те предпочитат да им говоря чрез някой служител. Страхуват се да останат на саме с Мен. 

Страхуват се да влезнат в светая светих и да получат това което директно искам да им кажа. 

Аз искам всички да разпознават директно Моя глас. 

Искам директен достъп до сърцата ви!!! 

Искам директен достъп до умовете и душите на Моя народ. 

Аз ревнувам народа си, аз ревнувам Моята невяста.

Променям времената. 

 Много от вас ще се огорчат, ще паднат, ще се почувстват отхвърлени и изоставени, но Аз ще ви възстановя. Ще оперирам болните ви души, ще поставям дълбоки упойки на някой от вас и ще ви направя като нови. Аз ви призовавам да се обърнете към Мен, да дойдете в скришната стаичка, там където ще ви говоря.

Моята голяма награда и обещание за вас е жътвата. 

Това ще бъде необикновена жътва. Това е златната жътва. Аз ще ви я дам. 

Злато не се придобива лесно и не е на достъпни места. Аз имам специална подготовка и екипировка за вас. 

 Също така трябва да знаете как да боравите с инструментите.

Чрез приемане и предаване ще можете да бъдете подготвени, за да влезете в Моето време. 

В Моето време ще ви дам златопромивна техника, ситото с което да пресявате златото и сейф където да го съхраните.

 Това е освещение, отделяне и съхранение на жетвата. 

Всеки който иска да сфери духовния си часовник с Моето време и го направи, ще има достъп до ресурсите за събиране на златната жетва. 

Аз ще ви направя устойчиви и вие ще предизвикате политически и духовни промени. 

Така под Моята протекция ще бъдете водени и защитени.

Приготвил Съм ви огнени мантии с които ще бъдете скрити за врага и недосегаеми. 

Както от вън ще имате огън, така и отвътре ще бъдете разпалени с огнена вяра на чудеса и знамения от Моя Дух. 

Имам оборудване и оръжия в духа за вас които са изобретени за последните времена. 

Вие ще разполагате с всичко това, за да се изпълни Моята воля за това време. 

Простирам ръката си над България. Моята милост е над тази нация.

 Моята стратегия за избавление която ще видите,  слизаща на земята чрез сълзите на лидери и ходатаи, които ще напоят земята със сълзите си, сълзи на съживление и изцерение. 

Тези скъпи за Мен сълзи ще съживят сухите семена посяти отдавна от тези които са сеели Словото и не са видели реколта, нито растеж, нито плод. Това семе е стояло толкова дълго в земята, но не се страхувайте, то не е умряло, нито е изсъхнало.

 Сега Аз ще го съживя със сълзите на Моя народ и вие които сте го посяли ще го видите. 

Да, дълго време мина, време в което много от вас изгубиха дълготърпението си и вярата си.

 Но Аз ще променя България и вие ще видите, че не сте чакали напразно. 

Не, това не е залеза, това е изгрева. 

Ще променя икономиката, както и бавно ще започнат да се случват промени и в други сфери, на образованието, на здравеопазването и т.н. Дойде време народа да извика към Мен и всички 

да си отворят сърцата си за Мен, да откликнат на Моя глас, да Ме приемат и само така с Моята сила да се преборят срещу системата на робство. 

Само с Моята сила ще победите българи, само с Мен България ще победи и ще се промени.

Идва съживление, но идва предупреждение за онези които са в религия. 

Излезте от комфорта. 

Излезте от душевното християнство. 

Излезте от плътския застой.

Влезте в Моето време и нова ера. Аз ще ви осветя, само елате. Знам, че не сте съваршени и не е необходимо да бъдете. Единствено вашите сърца са тези които Аз гледам. Разположението на сърцата ви към Мен е най-важното и това което търся във всеки син и дъщеря. Дори бунтарите ще употребя за съживлението, поради правилното разположение на сърцата им. Аз Съм Бог Който усавършенства. Аз Съм Който взимам от тъмнината хора и ги правя да светят с най-ярката светлина. Аз Съм Който взима от калта грешниците и престъпниците и ги правя образци на вярата и посланици на мира. 

Тези от вас които не вървят с Мен и не се покаят, няма да могат да видят всичко което ще направя. Няма да вкусят от новото време и да бъдат свидетели на Моята преобразяваща и променяща живота сила. Чакам ви, люде мои, чакам да дойдете всички и да паднете пред нозете ми, да поискате прошка от Мен, от ближния си, да оправите пътищата си, за да ви заведа в обещаната земя, да ви употребя за реформацията, сживлението и жътвата. 🔥JL https://youtu.be/lZeRWPqSm2Y

Единоравни на Апостолите

Акростих

Като единоравни на апостолите, на славянските страни

Истина азбучна в писмо и слово прогласихте

Радост Богомъдра в сърцата просветихте

Историята ще помни вас навеки

Ликът ви светлозарен от икони ще сияе

Извор на Богопознание, свещена Двоице

Милостив е Бог та вси славяни да ни утвърди

Единство в Христова мир да ни сплоти

Та книгите Божествени в светлината

Отключени врати към целий свят да бъдат

Душите ни с любов към Писмената сте изпълнили

И верни ще останем, преклонени, благодарни към делото ви свято

Искрено се молим Бог България да укрепи!  автор: Жана Лайт

The Son comes to sit on the throne in His Church

The Son comes to sit on the throne in His Church and in every humble, submissive, repentant heart.
Christ comes with glory to bring order and reform.
If you have lost your salvation, come to Me again - says God.
If you do not have the foundation Christ, come, take it, I the Father, give it to you.
If you have a religious basis, leave it and get the right one.
It is a time of focusing on Christ, of the foundations, and checking the foundations.
Focus on what Christ Has done for humanity.
The Cross and the Crucifixion, again as a fundamental teaching,  will be raised with new strength and revelation before your eyes.
The shed blood of Golgotha will come alive again before your eyes.
Christ's blood without which there is no salvation.
The Resurrection and the Ascension will be revealed and preached in my glory, says God, like never before. The Gospel will take the lead again!
Lost time in meaningless doctrines and spiritual sermons will be restored.

My sons and daughters will speak the true Gospel and the Salvation. They will demonstrate the power of My Kingdom, accompanied by miracles and signs. 

My bride will turn to Me again, to My love and My Word!

Jana Light

Micro Art by Jana Light

Kaкво ще подарим на Рожденика Исус Христос?

ЕДИНСТВЕНИТЕ НА СВЕТА

Janetta - Living For You

    Позволете ми да ви разкажа една случка около създаването на този клип LIVING FOR YOU. Случка която няма как да забравя.
    John Llewellyn Perkins продуцента, се стараеше да изпипа всичко в детайли. Той е такъв, перфекционист. Връщаше ме многократно докато не изпея правилно даден тон. После работата с мастеринга беше толкова дълга, но снимките навън бяха нещо приятно. Бе есен. Джон дебнеше да спре дъжда, за да хване камерата и да започнат снимките. Обикновено не ме предупреждаваше, че ще снимаме. Можех да се пооблека по-така и да сложа грим, но уви целия снимачен процес мина заснемайки моята неглежирана външност.
    В един такъв снимачен ден, Джон реши да отидем на езерото с патетата. Той насочи камерата към магнетичната гледка където аз се разхождах между есенния листопад.
Палатката на Дерек все така си стоеше зад храстите. След малко видях и Дерек, поседнал на една от пейките.
- Джон -обърнах се към него - можем ли да спрем за момент и да се помолим за този човек, той е бездомник и алкохолик. Джон не изключи камерата, а продължи да снима.
Помолихме се за изцерение, дом и изход от ситуацията в която се намираше. Алкохолът бе ударил Дерек в говора и трудно му се разбираше, а освен това има и Уелски акцент. Дерек прие Исус за личен Господ и Спасител и след онзи снимачен ден го видях отново на онази пейка около мръсната му палатка в която спеше, но с Нов Завет в ръцете си. Някой му го беше дал.
Мина зимата и дойде пролетта. Дерек го нямаше. Един ден някой извика името ми.
Обърнах се и това беше Дерек. Той бе облечен с чисти дрехи, усмихнат, трезвен и различен.
Знаех, че освен мен и други хора са се молили за него. - Как си Дерек? - го попитах в очакване да чуя какво се е случило. От общината му били дали общинско жилище и сега той вече има дом, електричество, вода, баня, легло и котлон, за да си готви.
        Днес Дерек продължава да живее в новия си дом. Палатката е спомен.
Джон напусна този свят миналата година. Беше прекрасен човек, не само продуцент, но и поет, музикант, журналист. Специално за това парче Джон беше поканил един негов приятел Ричи който свири соло китарата, както ще чуете. Един друг музикант и пънк изпълнител на име Тим прави бас китарата, а самия Джон свири втора китара. Не знам какво е станало със записа на молитвата от срещата ни с Дерек, а и няма как.... 

    Ако ти си в затруднена ситуация, отчаян, отхвърлен или не виждаш изход от положението в което се намираш, искам да ти кажа, че Бог има изход за теб. Исус Христос ти подава ръка днес, ще я приемеш ли? Не само Дерек от моята случка, но и много други са намерили и намират живот в Господ. Бог те обича! Обърни се към твоя Спасител. Помоли се с тази молитва: 

    Господи Исусе, аз идвам при теб такъв какъвто съм. Прости ми всеки един грях. Ти бе разпънат за мен на Голготския Кръст и ме изкупи. Проля кръвта си за мен и възкръсна на третия ден, за да бъда свободен и спасен. Благодаря ти, че ми даваш вечен живот. Исус Христос, от днес Ти си мой личен Господ и Спасител. Моля те води ме по Твоя път. В името на Отец, Син и Святи Дух, Амин

ВСЕМОГЪЩ

БЕЗУСЛОВНА ЛЮБОВ

Praise the lord!

Формулата за Спасение, фентъзи от Жана Лайт

SAVOV в ефира на БНП ТВ

Единствени на Света

Лале и птица срещнали се в индустриален град,

насред сивите павета.

Ти как поникна тук в тази мръсотия,

в безводна сухота? – зачудила се птицата!

А ти как тук дойде в този глад, негостолюбие?

Навело се лалето,

с тичинките си поръсило единствените семена,

за да нахрани птицата,

а тя с крилете си го скрила от преминаваща кола.

Прегръщайки се те разбрали,

единствени са на света!

Jana Life

Do you really exist? by Jana Light

Православен Канон

 Канони се наричат църковните закони, които се съдържат в основния канонически сборник и са зъдължителни за православната църква. Каноническият сборник е завършен през 883 г. и издаден като помоканон в 14 титли. Съдържа каноните на вселенските събори, на десетте поместни събора и тринадесетте св. Отци, които са основните канони на православната църква. Прибавени са също към тях и различни съчинения на св. Василии Велики, св. Йн. Златоуст, св. Атанасии, синодалните отговори на цариградския патриарх Николай, Никифор Изповедник, каноническият сборник на Йоан Постник. Всичко това е отбелязано в Атинската Синтагма. Основните канони в сборника са:

1. Канони на св. Апостоли

2. Канони на вселенските събори: а/ първия Никейски събор; б/ първия Цариградски; в/ ефески събор; г/ халкидонски; д/ трулски събор; е/ втори Никейски
3. Канони на поместните събори: а/ анкирски събор; б/ неокесарийски; в/ гангърски; г/ антиохийски; д/ лаодикийски; е/ сардекийски; ж/ цариградски при Нектории; з/ картагенски 419 г.; и/ цариградски 861 г.; й/ цариградски 879 г.
4. Канон на св. Отци: а/ Дионисии Александрийски; б/ Григорий Неокесарийски; в/ Истра Александрийски; г/ Атанасии Велики; д/ Василий Велики; е/ Тимотей Александрийски; ж/ Григорий Богослов; з/ Антилохий Икопийски; и/ Григори Ниски; й/ Теофил Александрийски; к/ Теофил Александрийски; л/ Кирил Александрийски; м/ Генадий Цариградски; н/ Тарасий Цариградски.

Допълнения към тези канони съставили синодалните отговори на Николай Цариградски, каноните на Никифор Изповедник и сборника на каноните на Йоан Постник. Всичко това се намира в Атинската Синтагма и влиза в каноническите сборници, издадени за различните поместни църкви с официално значение при православните славяни, гърци и румънци.

Канони на св. Апостоли

С името на св. Апостоли до нас са дошли 85 канона. Първоначално са издадени от самите апостоли за управление на църквата, според мнението на западните богослови запазено за около петнадесет века. Изследванията в тази насока са разнообразни, но се стига до общоприетото мнение, че каноните не били издавани писмено от апостолите, а били устно предадени и събрани още преди 1-вия Никейски вселенски събор. Личността която събрала съответните канони е неизвестна, но е ясно че чрез предание те се появили на света. Апостолските символи също не били съставени от апостолите писмено, но били предадени от тяхно име след това. Доказателства за преданието намираме в св. Писание, както и свидетелството на църковната практика, най-вече от отците на първите векове от където се признава и предава апостолският авторитет. Това е причината, тези канони макар и ненаписани от самите апостоли, да бъдат приписвани на тях с цялото признание и уважение на вселенската църква. В най-древните канонически сборници съществуват апостолските правила, чието число в източната църква е 85, а в западната 50. Разликата е поради различието в каноническите сборници. На Трулския събор с втория канон те /по число 85/ били тържествено утвърдени и приети редом с каноните на съборите и на св. Отци, и от това време те се поставят на първо място във всички канонически сборници на Източната църква.¹ В Атинската синтагма редът на 64, 65, 66 канони е изменен. С името на св. Апостоли в нашата Кормчия се намират още няколко канона, които съставляват у нея 2, 3 и 4 глави, именно: 17 канона на ап. Павел, 17 канона на ап. Павел и оп. Петър и 2 канона на всичките апостоли. Те са взети от апостолските постановления и са поместени в същия Синопсис, върху който Аристин написал своите тълкувания послужили за основа на Кормчия, както и за Indrepterea legii.

Канони на вселенските събори

Православната църква приема и признава седем вселенски събора от 325г. до 787 г. :

• Никейският, първи вселенски събор бил свикан по повод ереста на Арии. Съборът бил свикан през 325 г. от император Константин Велики в Никея. 318 отци присъствали, между които най-бележити: епископ Александър, антиохийския епископ Евстатий, йерусалимския Макарий, двама представители на римския епископ Силвестър, презвитерите Виктор и Викентий. Още Николай Мирликийски, Спиридон тримитунски, Пафнутий тивански, Осия корбудски и др. известни по своято святост епископи. Арииското представителство наброявало около 20 епископа, няколко презвитера и дякони, между които Атанасий Велики. Първото заседание било на 20 май 325 г. и продължило до 25 август същата година. Председател бил антиохийският епископ Евстатий, а заместник му бил александрийският епископ Александър. Императора бил почетен председател. Централния въпрос на събора бил символа на православната вяра. Издадени били 20 канона актуални както за източната, така и за западната църква, а в Кормчата те съставят пета глава.
• Цариградския втори вселенски събор. Бил свикан в Цариград от император Теодосии през 381 г. Повода бил ереста на цариградския епископ Македонии. Присъствали 150 източни епископа. Дейността на събора започнала през май и свършила на 9-ти юни 381 г. Председател бил Мелетий, а след това Нектарии. Успоредно с осъждането на Македонии бил допълнен никейският символ на вярата и издадени 7 канона. В Кормчата и в Inderptavea legii те са осем. Това зависи от Синопсиса в който основата на тези сборници е разделен на два. В западните сборници се намират само първите четири канона от този сборник, а последните три се считат за добавени впоследствие.
• Ефески трети вселенски събор. Бил свикан след 50 години след втория и бил с христологически характер. Император Теодосий 2-ри го свикал в Ефес на 22 юни 431 г., със седем заседания които приключили на 31 юли същата година. Присъствали около 200 източни отци и трима легати на римският епископ Целестин. Председател бил Кирил Александрийски. Била изобличена ереста на Несторий и се разгледали въпроси от дисциплинарен характер. Включени са осем канона в източните канонически сборници в следствие на този събор. Първите шест канона засягат въпроса за вярата, а седмият канон говори как трябва да се запази неповреден установеният символ на вярата. Осмият канон установява автокефалността на кипърския епископ. Каноническо значение има и съборното послание, отправено до помпфилийския събор по повод отказването на епископа Памфилии Евстати от катедрата си.² Посланието е поместено в Кормчата и Inderptarea като 9-ти канон от ефеския събор. В западните сборници тези канони не съществуват. Като отделни откъси съществуват в някой латински ръкописи.
• Халкидонски четвърти вселенски събор. Христологичния въпрос продължавал, а Евтихий бил виновника за новата ерес и повода за свикването на този събор през 451 г. Откриването било в Халкидон на осми октомври и закрито на първи ноември. Присъствали 630 отци на църквата, а председателите на зъпадната църква били петима римски легати. Евтихии бил осъден и в последните две заседания били издадени 30 канона. В Кормчая, Книга на правилата, Пидалиона и Indereptarea числото на халкидонските канони било еднакво, докато в западните канонически сборници има само 27 канона. Последните 29 и 30 липсват, защото не били издадени под формата на канони, а 28-ят канон според петимата римски епископи бил вреден.
• Трулски пето-шести вселенски събор бил свикан, за да се направят поправки и да изадеде нови канони от догматически характер. Нарича се пето-шести събор защото бил продължение от събора в 681 г. Все още еретическите учения пречели на истинското учение и император Юстиниян 2-ри свикал св. Отци през 691 г. в Цариград. Продължителността на събора била от 1-ви септември до 31 август 692 г. Събрали се 227 отци. Съборът издал 102 канона приети във всички източни канонически сборници. Западната църква не ги признава, но папа Ариан 1-ви в едно свое писмо до патриарх Тарасия изказва признанието си за тези канони и защитил 7-мия вселенски събор в друго писмо отправено до франконските епископи. Папа Йоан 8-ми няма нищо против тези канони. Инокентий 3-ти привежда 82 канон и го нарича канон на 6-ят вселенски събор.
• Никейски седми вселенски събор. Царица Ирина била свикала този събор във връзка с иконоборческата ерес. Откриването на събора било на 24 септември 787 г. с продължителност един месец. Седем заседания се провели в Никея, а осмото в Цариград. Председател бил Тарасий цариградски, а на последното заседание царица Ирина и нейният син. Били събрани около 330 и 367 души, като източната и западната църква имала своите представители. Утвърдила се догмата за почитането на иконите и били издадени 22 канона, намиращи се в всички канонически сборници на източната църква, а в Кормчата съставлявали 18 глави. В изданията на съборните актове, след каноните на този събор се намира още и посланието на Тарасил цариградски до папа Адриан за симонията. Това послание е написано веднага след след края на събора, поради което в старите сборници то се привеждало след каноните на 7-мия вселенски събор.
  Задължителни за цялата църква се считат каноните само на онези от помесните събори, на които вселенската църква е признала такова значение.³ Те са около 11, а именно 10-те упоменати и още картагенския събор станал през 225 г. при Киприан за кръщаването на еретиците. Каноните на тези събори се намират в Атинската Синтагма и Пидалиона. В славянските и румънските канонически сборници се съдържат каноните само на десетте събора, а събора на Киприан не е споменат, защото съборното постановление за кръщаване на еретици и разколници преминаващи в православието, не било задължително за всички църкви. Според втория капол на Трулският събор това имало занчение само за африканската църква. Валасомон тълкува така канона: „с това се установява, че те всички, еретиците и разколниците, които преминават в православната църква, трябва наново да се покръстят, макар и да са били кръстени по-рано. А седмият канон на 2-ят вселенски събор предписа съвсем друго относно това, кои трябва да се кръщават повторно, и установява в туй точно различие. По това прочети първия канон и следи по-послешното издание. Прочети и 2-ят канон на трулския събор и ще видиш, че онова, за което говори туй послание, не е прието от всички отци, защото там е казано така: правилото е изложено от Киприана, архиепископа на африканската област и мъченик, и от събора при него, и то се запазило в местата на горепоменатите предстоятели, и само у тях, по предадения там обичай“. От горното виждаме, че първоначално този канон бил приет от всички, а като цяло са приети каноните на следните десет събора:
  1. Анкирийски;
  2. Неокесарийски;
  3. Гангърски;
  4. Антиохийски;
  5. Лаодикийски;
  6. Сардикийски;
  7. Цариградски;
  8. Картагенски;
  9. Цариградски събор в храма на светите апостоли;
  10. Цариградски събор в храма св. София.
• Канони на св. Отци. В 2-ят канон на трулският събор са споменати дванадесет отци на църквата, чиито канони са задължителни за всяка църква, както и посланието на цариградският патриарх Тарасил за симонията. Както съборите били тълкователи на основните принципи, изразени в св. Писание и св. Предание, - тъй на съборните постановления тълкуватели били отделните отци на църквата.⁴ Каноните на св. Отци първоначално не били издадени във форма на отделни постановления със значение на закон и представлявали от себе си или откъслечни послания на отците или адресирани до отделни лица, които по своето съдържание били наречени „Канонически послания“. Постепенно тези послания били разделени на няколко канона и включени в общия църковен сборник. Иоан Схоластик /6-ти век/ за първи път поставил в своя сборник двете послания на Василий Велики до Амфилохия, а сега и ние намираме каноните на отците в общоцърковните сборници.
  Дионисии Александрийски /265/ е от александрийската школа и след това става нейн ръководител. Наречен е „учиител на вселенската църква“ и „велик“ поради борбата му с Павел самосадски и Севелий. Каноните които влезли в общия църковен сборник с името на Дионисии, представляват каноническото послание, което той изпратил до епископ Василии в Ливия. Каноните на Дионисии в Кормчая стоят в различен ред и са 26 глави, а заключението липсва.
  Григорий неокисарийски, чудотворец /270/ е също възпитаник на александрийската школа и бил епископ на Неокесария. Отличавал се с ревност по обръщането на езичници в Христос. Важно от неговите съчинения остава неговото каноническо послание, което той изпратил по цялата област през 258 г. Много християни по това време отпадали от вярата, като се подчинявали на варварското нашествие. Това станало повод, Григорий да издаде послание в което налагал съответните наказания за сторените грехове. То е разделено на няколко канона, които в каноническите сборници намираме в различно число. В Атинската Синтагма те са 11, в Книгата на правилата и Пидалиона са 12, в Кормчая 13, а в Indeptarea няма нито една. Последния канон като допълнение, не съставлява част от самото послание, а е само допълнение взето от правилата на Василий Велики за степените на разкаянието.
  Петър архиепископ александрийски /311/ бил ръководител на александрийската школа през 295 г., а през 300 г. архиепископ на александрийската катедра. През 303 г. бил издаден указ от Диоклетиан за гонението на християните и тогава александрийските пастири умирали мъченически, а много християни отстъпвали от вярата. Имало и такива които се връщали в църквата и се разкайвали за вероотстъпничеството. Петър от любов към такива християни написал слово за покаянието през 306 г., като посочвал начина по който отклонилите се от църквата отново да се възвърнат. Словото се разделяло на 14 канона, които са по същия начин и в Книгата на правилата и в Пидалиона. В Кормчая и Синопсиса те са 13, защото 6 и 7 канон съставляват един канон, а в Inderptarea ги няма. Последният канон в нашия „Сборник“ за поста в сряда и петък, е взет от едно Петрово слово на Пасха.
  Атанасий Великий /373/ който се борел с арианството, е наречен „баща на православието“ и „великий“, защото ревностно защитавал православието. За църковното право имат огромно значение три съчинения от Атанасий: посланието до Амун, 39-то послание за празниците и посланието до Руфиниан. Редът е еднакъв както в Атинската Синтагма и в нашия „Сборник“, така и в Кормчая и Пидалион. В „Книга правилъ“ първо място е дадено на посланието до Амуна, второ – до Руфиниана и най-после, трето – на посланието за праздниците.⁵ В Inderptarea посланията на Атанасий ги няма.
  Василий Велики /379/ най-голямо значение за църковното право. Учил се в Атина успоредно с Григорий Богослов, с който по-късно заедно живял. През 370 г. той се възкачил на кесарийската епископска катедра и заслужил името „великий“ и „слава и украшение на църквата“. 92 канона на Василий влезли в общоцърковния сборник, съставени от неговите осем послания „За Св. Дух“. Първите 85 канона са отправени до епископ Анфилохий, който често се обръщал към Василий за разрешаване на различни църковни въпроси. 86 канон е писан през 376 г. отново до Анфилохий, но откъслечно. 87 канон съдържа послание до тарския епископ Диодор. 88 канон представлява постановление за презвитеря Григории относно една жена която живяла в дома му. 89 канон е към епископите които преминавали границите на властта си. По повод появилото се съмнение, че уж подчинените на Василий епископи били симонисти, той написал едно особено послание, което съставлява 90-я канон.⁶ В Кормчаята от правилата на Василий са съставени 21, 22, 23, 24 и 25 глави.
  Тимотей александрийски /385/ е ученик на Атанасий Великий и наследник на брат си Петър на александрийския престол. 18 негови канона са влезли в общо каноническия сборник и в същия брой се намират в Пидалиона, Книгата на правилата и Indereptarea. В Кормчаята са наречени „правила“ и само 15 от тях са вписани вътре.
  Григорий Богослов /389/ през 381 г. се възкачил на архиепископския престол в Цариград, но скоро след това се отдръпнал и се усамотил отдвайки се на писмени трудове. Съчиненията му в проза и поезия служели за опазване на християнската вяра от аполинаристите, които разпространявали лъжеучението си в стихотворна форма. От тези поетически съчинения на Григорий са взети в общоцърковния сборник неговите стихове за кононическите книги на св. Писание от Стария Завет.⁷
  Намират се също в Книгата на правилата, Падалиона, а в Кормчая са заедно със стиховете на Анфилохия, съставляващи 30-а глава, но липсват в Indreptarea.
  Анфилохий иконийски /395/. Участвал е във 2-я вселенски събор, като ревностен защитник на православието против духоборците. Писмото му до Селевкии за кононическите книги на св. Писание влязло в общоцърковния сборник, както и в Пидалиона и Книгата на правилата. В Кормчая съставлява 30-а глава заедно с Григории Богословските стихове.
  Григорий ниски /395/ е по-малкия брат на Василий Великий. Притежавал уникален дар на красноречие който изявил на 2-ят вселенски събор, където бил наречен „стълб на православието“. Участвал е също в цариградския събор през 394 г. при Нектари. В каноническия сборник влезнало неговото послание до мелитинския епископ Литоя от Армения, който се обърнал към него, за да разбере какви епитимии да налага. Отговорът на Григорий бил с дълбоко психологическо и строго наказание за греховете в сравнение с неговите предшественици. Това послание с осем канона се намира в Пидалиона, Книгата на правилата и Кормчая. Първия канон по Атинската Синтагма и по нашия Сборник съставлявал в Кормчата 4-я и 5-я канони, а заключението липсва.
  Теофил александрийски /412/ е известен със своето неразположение към св. Йн. Златоуст, но до нас са стигнали неговите пасхални слова, няколко послания и канони. Каноните са съставени от едно негово определение върху това как да се постъпва когато в навечерието на св. Богоявление се падне в неделя; относно църковния ред; постановления за приемането в клира; наставления до епископ Агатон; постановления до еп. Мина. Каноните носят надслови съответни на източниците в Книгата на правилата.
  Кирил александлийски /444/ е племеник на Теофил александрийски, но не споделя неговото мнение относно св. Йн. Златоуст. През 412 г. бил избран за епископ известен с борбата с несторианите и дейността си на 3-ят вселенски събор. Важни са две негови послания: до антиохийския архиепископ Домна и до еп. Ливия. Двете послания съставляват 5 канона, които се намират също в Пидалиона, Синопсиса и Книга на правилата. В Кормчая към тях са прибавени посланията до: дякон Максим, архимандрит Генадии, откъслечно послание до Евлогий александрийски, 11 анатемизми на Кирил против Нестори.
  Генадий цариградски /471/ бил цариградски патриарх. През 459 г. свикал събор в Цариград от 81 епископа, на който било изложено окръжното послание против симонията, което влезнало в каноническите сборници. Предназначението му било за всички източни епископи и римския папа. Изложено е в Атинската Синтагма заедно с подписите на всички присъстващи епископи от събора. В Кормчата това послание се намира в 36 глава между другите послания против симонията, при това намират се и подписите на всички /81/ епископи.⁸
  Тарасий цариградски /809/ е станал патриарх на Цариград през 786 г. Седмия вселенски събор във връзка с иконоборството, бил свикан по негово настояване от царица Ирина и император Константин Порфирородни. Посланието му до римския папа Адриана против симонията, е с най-голямо значение. В Книгата на правилата, Сборника и Пидолиона посланието е в същия вид, състоящо се от 36-а глава. С това послание се зъвършва основния православен канонически сборник, а след това е поместено следното допълнение:
  1. Каноникон на Иоан Постник /595/
  2. Канони на Никифор Изповедник /818/
  3. Синодални отговори на Николай цариградски
  4. Канонически определения на: Василий Велики, Йоан Златоуст, за времето на приеване на св. Тайни /канонически отговор на св. Атанасий; каноническо определение на Василий Велики; определения в тълкуването на Йн. Златоуст върху ап. Павловото послание до Ефесяните и Евреите; наставление на Василий Великий до свещениците.
  Освен посочените до тук, в Атинската Синтагма в същия отдел се намира още Синопсисът на каноните, т. е. Съкратеният текст на каноните, които по-после, в 12 век, практически бил приспособен от Алаксия Аристина и преведен на славянски и румънски езици.⁹

1Милаш Н., Православно църковно право, София 1904., стр. 90

2Пак там, стр. 95

3Пак там, стр. 99

4Пак там, стр. 108

5Пак там, стр. 113

6Пак там, стр. 114

7Пак там, стр. 116

8Пак там, стр. 120

9Пак там, стр. 124

автор: Жанета Иванова

Нима никой от вас не го е страх от Бога?

Архиепископи, епископи, свещеници, пастори, гладни и жадни не за Христос, а за почести, доказване, власт, показност, офикии, титли... Като жалки просяци протягат ръце да ръкоположат някоя невежа в някакъв сан, за да го превърнат в слуга на системата си, църковните си политики и егоистични цели. Колкото по-невеж, по-непросветен и колкото по-неук, толкова по-удобен и лесен за манипулация. Дори и да живее греховно, какво от това, важното е да си постигнат целите и да се извисият още повече във фараонската пирамида със забит кръст най-отгоре за маскировка.

Нима никой от вас не го е страх от Бога, о да вече всички сте свикнали с това да сте преследвани и обвинявани /горките/, и сте добре обучени как да посрещнете поредния куршум решен да свали дългогодишните ви маски киснещи в блатното езеро. Нали не бяхте от „другите“? Нали не бяхте от официалните фарисеи? Нали уж бяхте различни? Различно измамливи smile emoticon Сребролюбци и властолюбци, защо се отрекохте от Христа и си продадохте първородството за паница леща? Криете ли се от Христос? Точно така, скриите се от Истината. Дали ще успеете да се скриете от Божия съд? Страхливци. Десетте Божи заповеди явно нямат никаква стойност за вас.

Това за което говоря са конкретни и реални хора. Не е литературно художествена измислица. Лицата са реални. Все си мислех, че в милата Родина България са се попроменили нещата или поне измежду мъртвите и фалшивите все още мърдат някой живи и истински хора, християни, духовници.... Мислех и вярвах, че има изключения в църковната мелница за производство на църковнослужители. Но с какво се сблъсквам: хора които нямат практиката да посещават църква, да общуват молитвено със себеподобни и да пребивават в Словото, се издигат в позиции. До вчера от престъпния контингент, днес ще стават някой от църковната йирархия. Духовни санове се раздават като топъл хляб, на хора които са чели веднъж в живота си библията и толкоз.... достатъчно. Такива хора се титуловат и посвещават в духовни санове, само защото са приятели на водачите на църква. Отвратена съм, че шуробаджанащината продължава да съществува, а и най-тъжното е, че по църквите в България. Няма да спомена тук никоя конкретна църква, ще го оставя за друг коментар. Какво още виждат очите ми. Това в което съм вярвала, а имено: нелицемерието, любовта, духовната чистота... се срутват пред очите ми за броени часове, за сметка и в полза на желанието за власт, интересът и алчността. А може и въобще да не са съществували преди. Не че преди не съм се сблъсквала с това, но някак си не исках да го виждам сред хора които обичам и означават нещо за мен. Как само се променят тези хората и то за кратко време, вместо в името на Бог, в името на интереса. Да ги видя тези братя и сестри в Христа залагащи хазартно на интереса, с лекота пренебрегвайки съществени и основни истини и фундаменти от Божието Слово.... наистина боли. И те ли станаха като другите, Господи!? Жадни за известност, развиване на дейности, активисти облечени във философско проповядване оправдаващо низшите им страсти... ненаситни за слава и почести. Изтриите ме от приятелите си щом така ви харесва и щом мразите и бягате от истината. Изтриите ме, както вече един от вас го направи, но не може да изтриете истината, съвестта си. Неудобна съм ви, знам. Неудобна и по-добре да ме няма, за да не ви преча и да не ви кажа цялата истина, за която си запушвате ушите и затваряте очите. В какво сте се превърнали само!? Плачех за вас. Толкова исках да ви видя като преди, но не сте същите. Сега плача за Христос, за невястата Му.... дали ще я видя някога чиста и неопетнена? Църквата е семейство и семейството църква. Как може да ги разделяте? Плачех за изгубеното доверие и приятелство. Молех се за справедливост, но уви. Виждам поредната машина за производство на псевдо служители, култивирани или не, живеещи извън Божия морал и ценности или не, без значение, само и само да станат част от религиозната ви ръждясала машина с етикет „благочестие“ в която и аз влагах и давах толкова обич, хвала, молитви, време, вярвайки че е различно. Колко тъжно, колко жалко е всичко. А Господ? За Него кой мисли, какво е казал и какво е завещал на църквата? Вие пишете нови канони, нови правила, ново евангелие. Да нямаш други Богове е метафоричен цитат, както и да не крадеш и да не лъжеш няма стойност и нищо не означава, така ли? Пишете и правите нови правила и изгодни вам устави в полза на кого? Естествено в полза на човешкото обслужване, в полза на човека. Не е достатъчна библията ли? Трябва нещо ново, новости, актуалности, ъпгрейтове... Членовете на църквата е по-добре да бъдат информацинно общество, но не и четящо, образовано и квалифицирано, това ли ви е по-удобния вариянт? Опа, като се появи един образован, квалифициран и компетентен, го отстранявате... няма работа да се бърка където не му е работа. Пазите си жалкия бизнес, позиции, раса и „обществено поведение“, позьорството и „добри“ обноски за пред хората. Ха-ха-ха, за какво Царство Божие въобще говорите? Църквата стана като кенеф, влизаш и четеш вестника с инфото докато си вършиш работата, всеки се изхожда и си тръгва. Главата Христос е отстранен. Той трябва да мие тоалетната само, а ако не иска може и без Него... и кво става... започва да смърди, да гние, да вони докато не се разпадне. В кой етап сте точно вие? Сами се идентифицирайте, ако можете. Ако не можете си е ваш проблем, но не викайте отново Чистача да ви чисти.

Далече, далече, далече от такива народе Божи!

Парите не миришат и се „пречистват“ през църковните формации!

Църковни общности - перални за пари. Едните са от протестантски тип а другите от православен или псевдо православно-католически или икуменически тип. Протестантските използват доктрината за просперитета, за да трупат богатства, което като че ли е по-безобидния вариант, отколкото варианта на противоположните им православни и католически братя, които не се занимават да убеждават паството си, че колкото си по-богат, толкова си по-благословен и че богатството е мярка за духовност, а директно спускат чадър на мафията. По-трудно, но не и невъзможно е да се проследят транзакциите на мръсните пари, отколкото да се затворят устите на проповядващите просперитетната доктрина. Има частични случаи на християни които са изтрезнели и излезли от транса на тази фалшива доктрина, но на фона на общото, те са едва една шепа, може би.

За опънатите чадъри над мафията и тегленето на крупни суми от банкови сметки с неясен произход какво можем да кажем? Има една такава проследена транзакция от 2009 г. когато са изтеглени 650 хил. евро без Ватикана да спази законите за изясняване на произхода им. През Втората световна война Хитлер използва топлите отношения между Ватикана и Третия Райх, за да пере пари от грабежите над богати евреи, произведения на изкуството и всякакви богатства. Така някои от произведенията на изкуството, конфискувани от хитлеристите изскочиха в банката на Ватикана. Папа Бенедикт XVI, например, като дете е бил член на Хитлеровата младеж (hitlerjugend). Църквата е любимата машина за пране на пари от край време особено за наркомафията, защото ако трафикантите решат да изперат парите чрез финансови институции, те трябва да депозират "мръсните си пари" в банка. След това следва процес, наричан "разслояване". При използването на финансови институции трафикантите рискуват да бъдат засечени, защото данъчните власти изискват банките да обявяват депозитите над определена сума и така най-удобна си остава църквата. Когато картелите трябва да придвижват милиони обаче, депозирането на суми може да се проточи доста и данъчните могат да започнат да душат наоколо. През 2010 г. например най-голямата европейска банка HSBC бе заловена да придвижва над 881 млн. долара на картела Синалоа. Освен официалната православна църква у нас на която любимите и чада са щедрите ктитори на храмове, се наблюдават и религиозни формации които най-безскрупулно демонстрират прекрасни отношения с личности с тъмно минало. Благоразположението към такива съмнителни субекти се дължи на факта, че парите не миришат и се „пречистват“ през църковните формации. Преди 10 ноември 1989 всички назначени за духовници в БПЦ от тайните комунистически служби се занимаваха с това да събират данни и да доносничат, но след 10. 11. 1989 г. Освен това започнаха да използват църквата за пране на парите на комунистическата мафия, тъй като знаят много добре, че финансите на църквата не подлежат на контрол от държавата. По техния пример започнаха да действат и новите религиозни формации в България. Те не се стараят да промиват мозъци с доктрини за просперитет, а направо обсебват жертвите си като ги правят едни от тях и ги убеждават да прехвърлят или дарят парите си на тяхната общност. Избират най-вече самотни хора които след определена процедура на промиване на мозъка са готови да дарят на църквата всичко което притежават, включително и имотите си.

Сега разбирате ли защо не може да има единство нито в църквите, нито между църквите? Може да има обаче обединение в името на нещо, далеч от Христос и противно на Християнските ценности, една обща цел. Защо ли просто не се обединят протестантските общности с тези на православно-католико-икуменическите и да заработят заедно, след като имат една и съща цел, не да спасяват души, а да трупат пари и да бъдат не по-различни от света. Комбинацията напълно ще унищожи здравите християнски устои, етика, морал, ценности и смисъл. А смисъла щом отдавна не е спасение, а просперитет, популярност, пари и пр., то по-добре хората въобще да не чуват Евангелието. Поне не от такива. А има ли други?